Семейството и жертвата в него.

Бракът ,като цяло е нещо свещено,но трябва да се разглежда от различни ъгли.Когато човек встъпва в брак най-напред трябва да помисли дали е готов за това.Иска ли да направи тази крачка и да се раздели с егото си или не.Защото от действията на мъжът и жената рефлектират върху децата.Едно смейство или домакинство представлява най-малката структурна единица в едно общество ,тя е градивният елемент ,който създава нацията и общността в една държава.Е това е погледнато глобално и в социологичен план,как се създава общността- от съвкупност малки градивни единици наречени смейство.От действията на мъжът и жената в едно домакинство ,освен това зависи и бъдещето на детето.Детето е потърпевщ в ситуацията.То се изгражда ,като личност именно тук ,след това се формира ,като личност в училище,на улицата и .тн.т.....  .Е защо казвам това -ами ако един мъж и жена не са готови да встъпят в брак -да не бързат -да поживеят малко така без деца ,предбрачени отношения ,да видят дали имат търпимост един към друг,как подхождат към проблемите емоционално или реално.Защото животът и бракът не са романтика.Това е живот заедно ,отдаден донякъде на децата и на другият , и ти оставаш на заден план.Както и другият трябва да направи същото за теб.Не казвам ,че трябва да забравим за себеси и за своите мечти ,защото тогава животтът ни ще стане ад.Но трябва винаги да се спазва едно нормално общуване ,което да не накърнява другият ,освен ,ако егото не му е голямо и не знае къде да начертае границата на допустимото и на не приемливото.Децата са тези ,които страдат от разрухата в семейството.Децата са тези ,които ни подражават ,със своите действия ние ги възпитаваме и им даваме модел на поведение кое е добро и кое не.Децата ,като станат голями на несъзнателно ниво започват да търсят човека до себе си и винаги го оприличават с майка и баща.Ако то е достатъчно израсло и може да разграничи ,своите чувства от тези ,които са им налагани семейството,може да мисли и вижда нещата от друг ъгъл мисля че в едно семейство се постигнало добър резултат.Така че трудната задача в семейството е модела на поведение ,което даваме на децата си.Но не винаги трябва да пренебрегваме своите чувства към партнйора си заради децата.Вечната жертва не трябва да се прави ,защото децата тръгват по своя път ,а ние оставяме с мъжът/или жената/ до нас.И ако тази нетърпимост я има ,направили сме грешка в избора си и дали трябва да се жертваме ,като агнец в един живот ,който няма да се повтори и е уникалел сам по-себе си.