14 февруари,Свети Валентин
Представете си,че навън вали ситен сняг.Навсякъде е тихо и бяло.Вие се намирате вдън
горите тилилейски, но в спретната къщурка с горяща камина.Обзавеждането не е луксозно, но има всичко необходимо за две същества стремящи се към блаженство.
Маса...Чаши...Недопушени цигари...Смях...Целувка,потапяща в забрава.
Ласки...Парещи ръце...Жадни устни.Очи устремени към човека,с когото искате да останете завинаги.
Това е мястото,където искате да бъдете.
Това е човекът,с когото сърцата ви са се слели в едно - единствено
сърце, което тупти и за двамата.Вие обичате партньора си. Вие обичате себе си.Вие просто обичате живота си.
Но в реалния живот, за съжаление,картините от мечтите ни се сблъскват със съвсем различни неща: с нежеланието да се протегнем с ласка към човека ,който лежи до нас,оставяйки го да ни обърне гръб; с разочарованието,което изпитваме, когато осъзнаем, че сме толкова заети , че не ни остава време един за друг; със страха, че не разбираме какво всъщност става в душата на любимия човек;с болката от самовглъбяването и отчуждението ; с лъжите,сривовете и разделите.
И все пак не е задължително копнежът по любовта да се превърне във фикс идея.
Тя идва ,когато най - малко я очакваме ,но е важно да уловим момента и да я запазим жива.
Любовта не е просто един изолиран акт.Тя е нещо,което може да се изживява всеки ден,всеки миг,независимо дали сме в по- особени взаимоотношения с някого, или не !