Каква е България за хората с увреждания - майка или мащеха?
Всеки може да отговори на този въпрос като се огледа наоколо.
Виждат ли се често инвалиди навън ? Те се срещат много рядко, не защото ги няма, а защото нямат необходимата достъпност до обкръжаващата ги среда. Това, че ги няма около нас не си отървава от проблема. Не можем да заровим главите си в пясъка.
Днес ние сме нормални, но знаем ли какво ще ни поднесе животът? Може да се случи на всеки и по всяко време.
Те са хора като всички нас и не трябва да се чувстват различни, както е сега.
Управляващите днес не вземат необходимите мерки, извиняват се че в момента държавата има други приоритети. Това не може да се приеме за извинение. Нали сме европейци?
В други държави хората са решили отдавна тези проблеми, но не и тук. Не само отношението на управляващите към инвалидите е неприлично, но и отношението на обикновените хора към тях също не е нормално. Защо към тях се гледа с непрязън?
Как тогава да очакваме, че едно дете с увреждания ще бъде прието добре от другите деца в училище? А всички деца трябва да ходят на училище, те трябва да растат в нормална среда. Необходимо е да учат, за да бъдат полезни в бъдеще на обществото, а не да се чувстват изолирани от него.
Необходимо е най-напред възрастните да дадат своя пример, за да могат децата да погледнат по друг начин на различните от тях, да спрат да ги обиждат и малтретират.
Но щом не става по друг начин нека хората с увреждания да простестират и да не се отказват, за да постигнат своето. Има такива, които ги подкрепят!