Студент и професор - един съдържателен разговор (Нещо,
което трябва да се прочете!). Професор по
философия - атеист, говори пред курса
за проблемите на науката и Всемогъщия Господ. Той моли един от новите си
студенти да стане и...
Проф: Значи,вярвате в Бог?
Студентът: Абсолютно,сър!
Проф: Бог добър ли е?
Студентът: Разбира се!
Проф: А Бог всевластен ли е?
Студентът: Да
Проф: Брат ми почина от рак въпреки че се молеше на Бог да го излекува.
Повечето от нас биха направили всичко по силите си за да помогнат на болните.
Но не и Бог! И защо тогава е добър?Мм?
(Студентът мълчи)
Проф: Не можете да отговорите,нали?Добре, да пробваме пак, момчето ми! Бог
добър ли е?
Студентът: Да.
Проф: А Дяволът добър ли е?
Студентът: Не.
Проф: Откъде произлиза Дяволът?
Студентът: От... Бог...
Проф: Правилно. Кажи ми, синко, има ли зло в този свят?
Студентът: Да.
Проф: Злото е навсякъде, нали? А Бог е създал всичко. Така ли е?
Студентът: Да.
Проф: Значи, кой е създал злото?
(Студентът не отговаря.)
Проф: Има ли болести? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща съществуват в
света, нали?
Студентът: Да, сър.
Проф: Следователно, кой ги е създал?
(Студентът отново не дава отговор.)
Проф: Науката казва че имаш 5 сетива, които можеш да използваш за да
възприемаш, разпознаваш и изследваш света около теб. Кажи ми,синко..Някога
виждал ли си Бог?
Студентът: Не, сър.
Проф: Усещал ли си го, помирисал ли си го, вкусил ли си го? Въобще някакво
сетивно възприятие за Бог?
Студентът: Не, сър, боя се че не съм.
Проф: Но все пак вярваш в Него?
Студентът: Да.
Проф: Съгласно емпиричния, доказуем, протокол, науката казва че твоят Бог не
съществува. Какво ще кажеш за това?
Студентът: Нищо. Имам само своята вяра.
Проф: Да. Вяра. Това е проблемът на науката.
Студентът: Професоре, съществува ли топлина?
Проф: Да.
Студентът: А съществува ли студ?
Проф: Да.
Студентът: Не, сър. Не съществува.
(Залата притихва при този обрат на нещата)
Студентът: Сър, може да имаме много топлина, повече топлина, супержега,
мегажега,нажежено до бяло, малко топло или никаква топлина. Но не можем да
имаме нещо, наречено студ. Може да достигнем -458градуса, при което нямаме
никаква топлина, но повече не може. Няма такова нещо като студ. Студ е само
дума, която използваме за отсъствие на топлина. Не можем да измерим студа.
Топлината е енергия. Студът не е противоположност на
топлината, а само отсъствие на такава.
(Настава гробна тишина сред аудиторията.)
Студентът: Ами тъмнина, Професоре? Има ли тъмнина?
Проф: Да. Как би имало нощ, ако нямаше тъмнина?
Студентът: Отново грешите, сър! Тъмнината е липсата на нещо. Може да има слаба
светлина, нормална светлина, ярка светлина, светкавица...Но ако постоянно няма
светлина тогава просто няма нищо и това е което наричаме тъмнина. В
действителност тъмнина просто няма. Ако имаше, щяхме да можем да направим
тъмнината по-тъмна, нали?
Проф: Добре, какво всъщност се опитваш да кажеш с това, младежо?
Студентът: Опитвам се да покажа грешката във вашето изложение.
Проф: Грешка? Би ли обяснил?
Студентът: Сър, вие работите, приемайки двойствеността като условие. Казвате че
има живет, и след него смърт, добър Бог и лош Бог. Възприемате Бог като нещо
крайно, нещо, което можем да обхванем в мислите си. Използвате електричество и
магнетизъм, но нито сте ги виждали, нито пък, още по-малко сте разбрали дори
едното от тях. Да възприемате смъртта като противоположност на живота,
означава, че пренебрегвате факта, че смъртта не би могла да съществува
самостоятелно. Смъртта не е противоположното на живота: просто липса на такъв.
Сега, кажете ми, професоре, учите ли вашите студенти, че са произлезли от
маймуни?
Проф: Ако имат предвид естествения еволюционен процес, да, разбира се.
Студентът: А наблюдавали ли сте някога с очите ли еволюция, сър?
(Професорът
клати глава с умивка, започвайки да осъзнава накъде води разговора.)
Студентът: Доколкото никой не е наблюдавал процес на
еволюция в действие и не би могъл да докаже дори, че този процес наистина
съществува, нима вие не ни преподавате своята гледна точка? Нима вие не сте
учен, а проповедник?
(В класа настъпва пълна суматоха)
Студентът: Някой от тук присъстващите виждал ли е мозъкът
на Професора?
(Стаята избухва в смях.)
Студентът: Някой чувал ли е, усещал ли е, докосвал
или подушвал ли е мозъка на Професора? ...Явно никой не е. Значи, според
утвърдените закони на емпиричния, доказуем протокол, науката
твърди, че Вие нямате мозък, сър. С цялото ми уважение, сър, как тогава да
вярваме на това, което ни преподавате, сър?
(Залата утихва. Професорът – вперил поглед в
студента с непроницаемо изражение.)
Професорът: Предполагам, че ще трябва да го приемеш
на доверие, синко.
Студентът: Точно така, сър... Връзката между човек и
Бог е ВЯРАТА. Това е силата, която крепи животът и движението на целия свят.
Знаете ли кой бил студента? АЛБЕРТ АЙНЩАЙН.
Още обобщения за Философия на религията