24 Casa

                      
Да отнемеш живот – просто „ защитна реакция” ?

 

Ще ми кажеш ли къде живееш? Тук,
на тази улица, в тази държава, в този град?А по колко екшъна гледяш на ден? Или
не, да бъдем реалисти, на месец?С какво ще запомниш първите си години в
училище? Беше силен в боя? Колко хлапета наби? Или можеби теб те биеха? А знаеш
ли, тези привидно защитни реакции понякога причиняват смърт.Не знаеш за подобни
случаи? Тогава те съветвам да гледаш новините по-често.Там всеки ден съобщават
за различни смъртни случаи.Ти не си такъв човек, но въпреки всичко в този живот
си или победител, или победен.Напечено става обаче, когато победеният вече не е
измежду живите.До къде стигнахме? До какво се докарахме? Та ние сме по-зле и от
страните, където хиляди измират от глад.Ние дори не сме толкова гладни –
измираме заради нечия воля за надмощие. „Така е в природата”- ще възкликнат
някои от вас.А нима ние сме животни?- ще ви питам аз.Нали именно факта, че
извършваме мисловна дейност ни прави по-висши.А дори и да ви послушам – лъвът
убива по-слабо от него животно за да се наяде, за да оцелее....а хората
какво?Защо се изтребваме, и ...то още в училище. Насилието води до насилие и
това е затворен кръг, разбирам. Ала защо трябва всички да сме част от него? Ще
си позволя да цитирам една песен, тъй като мисля, че музиката е по-близо до
младите хора, отколкото литературата.:”Не някой друг, себе си оправдаваш, че
може би това заслужаваш.” Такава, драги ми читателю, е картинката навсякъде.И
ако ти си потенциален убиец,ще ти кажа какво правиш, дано ме разбереш.Ти удряш,  за да не те ударят преди това.Естествено
понасяш ответната атака, след това някакви си овации.Удряш, риташ, продължаваш,
не спираш.Виждаш кръв, изведнъж се стряскаш и нещо отвътре започва да те изгаря
– съмнението.”Дали го убих” – мислиш си в този момент и в главата ти е само
мисълта за бягство. Мъчиш се да се сетиш какво си гледал по филмите или пък
играл в някоя тематична игра.Ала във филма имаше победа на добрите над лошите.....Ти
като добър човек ли постъпи? Каква ти беше целта? За полицията ли работиш,
мисия ли изпълняваше, че сам се награди с титлата „УБИЕЦ”Или не....чакай, да
погледнем в игрите какво се прави. Там ходиш, гърмиш, отстрани гледаш на колко
процента живот си, сменяш оръжия, крещиш „умрииииииииии” срещу монитора и като
си свършиш мисията се чувстваш като герой.А сега какво? Стоиш и чакаш мъртвия
да натисне ескейп и да излезе от симулатора?Съжалявам, но това няма да се
случи.

 
А сега да се върна към реалността и да спра да обвинявам когото и да
е.Ти, чуй ме сега, от теб зависи всичко!Ти решаваш „Приемаш ли, или ще избягаш”
Само се моли за съзнанието на другия, защото само твоето не стига. Вярвай, че
всичко ще се оправи, както вярвам аз....ако ли не....ще се срещнем в Рая.......