Това е един от онези филми,които докосват сърцето ти и остават дълго в мислите ти.Една вълнуваща история за любовта-онази
истинска,изпепеляваща любов,за която всички сме чели в книгите,но малцина са я изпитвали.
Една любов,която се ражда съвсем случайно,разпалва се за няколко дни и остава за цял живот.
Франческа е домакиня,която живее в отдалечена къща,заедно със съпруга си и двете си деца,отдала се напълно на семейството си.И погълната от ежедневните си задължения тя се разтваря в сивотата на деня и забрявя за себе си дълго време. Но животът и бързо се променя от срещата и с един фотограф от "National geographic", тръгнал да търси мостовете на Медисън. Тя го упътва и решава да отиде с него. По-късно го кани в къщата си да пренощува. Франческа е много въодушевена. За първи път от доста време тя говори и н якой я слуша, започва да се усеща по-важна и по-красива, усмивката отново се връща на лицето и, а любовта между двамата избухва с пълна сила.
Разтърсена от вътрешни противоречия и чувство на дълг тя не може да вземе решение да замине с любимия си и в крайна сметка остава при съпруга си, но тази любов остава жива до края на живота им. Може би тази любов е давала сили да живее в коловоза на ежедневието макар че колко ли му коства на човек а живее с един а да мисли за друг докато умре?!
Великоплепната игра на двамата актьори те кара да настръхнеш от напрежениие и в края на филма да не можеш да спреш сълзите си. Тази история те кара да се замислиш за живота си, за нещата които сме искали да имаме и за смелостта която е нужна за да ги постигнем.