CRIPTOSPORIDIUM PARVUM

І. За първи път С. Parvum е открит и описан от Tyzzer /1907/ в лабораторни мишки. След това е намерен в пилета, пуйки, коне, прасета, маймуни (Macc. Rhesus), кучета, котки. През 1976 криптоспоридии са открити и у хора. Натрупаната информация потвърждава първоначалните предположения, че криптоспоридиозата е зооноза, без специфичен гостоприемник и, че трансмисията се осъществява по фекално-орален път. Едва по-късно тази информация е проучена обстойно като заболяване у хората и особено при имуносупресирани и такива с имунен дефицит /СПИН/.
Криптоспоридиозата е причислена към важните опортюнистични инфекции при болни от СПИН. До момента не е открит абсолютно ефективен препарат за лечение, въпреки че са правени изпитания с над 100 мекимента. От тук следва, че откриването на този паразит в имунокомпрометирани пациенти е свързано с лоша прогноза.
Описаните инфекции на респираторния и билиарния тракт, потвърждават тезата, че този паразит не винаги се развива в гастроинтестиналния тракт.
В съществуващите до момента литературни данни има над 1000 публикации с данни за въздушно-капков механизъм на предаване и на взривове от контаминирана вода.
ІІ. Биологичен цикъл и морфология.
След поглъщане на инвазиоспособни ооцисти в чревния тракт от нея се освобождават 4 спорозоита, които проникват в ентероцитите. Криптоспоридиите са интрацелуларни паразити, като жизненият им цикъл за разлика от другите кокцидии протича екстрацитоплазмено в областта на ентероцитните микровали. Биологичният цикъл преминава през няколко стадия – шизогония, гаметогония и спорогония със спорулация на ооцисти. Първоначално се преминава през няколко стадия на меронти /І и ІІ тип/, от които се образуват макро- и микрогаметоцити. При сливането им се образува зигота, а от нея два вида ооцисти. Около 20% от ооцистните са с еднослойна тънка обвивка и съдържат 4 спорозоита. След напускането на гостоприемниковата клетка тази обвивка руптурира и спорозоитите пенетрират нови ентероцити. По този начин се осъществява антореинвазия. Останалите ооцисти са с дебела двуслойна обвивка и се изхвърлят с изпражненията. Те са инвазиоспособни още при попадането им в изпражненията. Ооцистите са с големина 4-5 μm.
Времето от заразяване до излъчване на ооцисти е от 5 до 21 дни. Излъчването трае около месец и не е равномерно.
ІІІ. Епидемиология. Проучва се все още.
Асимптомно носителство има в 1-2% от населението в Европа, 0.6 до 4.3% за Северна Америка и варира от 3 до 20% в останалата част на света. В България цялостни проучвания не са правени – в Бургас при здрави деца 1.78%, при здрави животновъди в Търновско и Софийско – около 5 човека. Паразита е откриван и у завръщащи се от тропически страни, като не при всички носителството е било асимптомно.
Смята се, че това е паразит с не-малка роля при ентероколитните заболявания, но няма достатъчна насоченост.
Източник  - болни или асимптомни паразитоносители. Могат да бъдат както животни – телета, свине, кучета, котки и др., така и човек.
Ооцистите са много издръжливи към външните условия. Чувствителни са на 10% формалин, минусови температури и температури над 65оС за 30 минути.
Механизъм  на предаване. Най-често фекално-орален, чрез контаминирани плодове, зеленчуци, вода и др. При лоша хигиена може да стане предаване в болнични условия.
Новооткрит механизъм е въздушно-капковия при беледробната форма на криптоспоридиоза.
Друг механизъм е анално-оралният /полов/. До момента няма данни за конгенитално предаване.
Възприемчивост – всеобща, като рискови контингенти са малките деца /в организираните детски колективи/, животновъди, ветеринарни лекари и техници, пътуващи в тропически страни и най-вече имуносупресирани и имунокомпрометирани лица.
Сезонност – регистрира се през цялата година, но по-често през летния сезон.
ІV. Патоанатомия и патогенеза. Развива се атрофия на интестиналните въси с последваща малабсорция и хиперсекреция.
V. Клинично протичане.
Възможно е асимптомно паразитоносителство. Клинично проявената криптоспоридиоза протича като гастроентерит с диариен синдром /с 4-5 изхождания/, коремен дискомфорт,рядко субфебрилитет.  Инкубационният период е около 4 дни, а продължителността на заболяването при хора с нормална имунна защита е около 7 дни.
При имунокомпрометирани пациенти заболяването протича тежко с висока температура, профузна диария /10-12 изхождания/ и консумативен синдром. Нерядко в тези случаи изходът е летален. При добавена бактериална инфекция протичането е по-тежко.
ІV. Диагностика.
Материали за изследване – фекалии, биологичен материал от черво, черен дроб, бял дроб. Фекална проба при болни от СПИН се взема в 10% р-р на формалин.
Препоръчват се обогатителни методи – формалин-етеров и приготвяне на оцветен препарат /модиф. Цил-Нилсен/.
В предварителните резултати от използваните серологични методики за изследване на криптоспоридиозата се наблюдават някои пропуски.
Ползването на моноклонални антитела е много чувствителен метод за откриване на организма в изпражненията.
VІІ. Лечение.
При пациенти с нормална имунна защита заболяването може да отзвучи спонтанно. При имуносупресирани се ползват основно макролиби /Spiramycine/ - не винаги с добър ефект.
Паромомицинът е евентуален препарат за избор, но до момента няма достатъчно данни.