ОЧНА ПАТОЛОГИЯ, ПРИЧИНЕНА ОТ АМЕБИТЕ ОТ РОД ACANTHAMOEBA
Свободно живеещите амеби са широко
разпространени във външната среда (почва, пясък, естествени и изкуствени водни басейни). През последните години беше установено, че някои амебите от род Naegleria и Acanthamoeba са патогенни за хората. Неглериите причиняват първичен амебен менигоенцефалит.
Най-често амебите от род Acanthamoeba са етиологичен агент на инфекции на ЦНС (Грануломатозен амебен енцефалит – ГАЕ), на дихателните и зрителните органи (амебни кератити). Първични или вторични поражения засягат кожата, ушите, панкреаса, бъбреците, простатата, етмоидните синуси, лимфните органи, черния и белите дробове. ГАЕ е описан при индивиди с хронични заболявания като цироза на черния дроб, алкохолизъм, кожни рани, при имунокомпрометирани пациенти вследствие на химио- и радиотерапия, болни от СПИН. Последните години интересът на учените към акантамебите нарасна значително, след като стана ясно, че те причиняват инфекция на роговицата, най-често при лица, носещи контактни лещи.
В България са изолирани СЖА главно от род Acanthamoeba от външната среда и от носоглътката на здрави хора.
Очните поражения, причинени от Acanthamoeba вероятно настъпват в резултат на директна инвазия на очните тъкани. Заразяването с амеби става най-често при къпане в естествени и изкуствени водни басейни, чрез замърсени с почва и др. ръце и др.
Хисто-патологична характеристика и клинични прояви. Най-често е представена от остър или подостър кератит в асоциация с грануломатозно възпаление. Понякога се открива дифузна инфилтрация с лимфоцити.
· Мембраната на конюнктивата е възпалена.
· Силна болка в областта на окото
· Парацентрален /3600 или частично/ кръгообразен инфилтрат на стромата.
· Нарушаване на корнеалния епител.
· При корнеална биопсия се откриват цисти и трофозоити на акантамебите. Те се разполагат най-често в корнеалната строма и пред мембраната на Descement или в дълбочина – в ciliary body и увеалните тъкани.
Описани са и случаи на ирит и увеит, които са най-вероятно вследствие на хематогенна разсейка на амебите.
Диагностика.
· Изследван материал: остъргване на роговицата, корнеална биопсия. Изследват се и разтвори за контактни лещи и самите лещи.
· Методи: Посявка на агар, на течна среда /бактоказитон/, оцветяване по Хайденхайн.
Лечение.
Ketoconazole – орално в комбинация с локално приложение на следните препарати:
Miconazole или propamidine isethionate (Brolone) или neomycin. В повечето случаи се налага хирургична намеса.
Профилактика. Обработка на контактните лещи само с препоръчваните разтвори за лещи, сваляне на контактните лещи при къпане и гмуркане в плувни и други водни басейни.