Свободно-живеещи амеби

Свободно-живеещите амеби (СЖА) са протозои с широко разпространение в околната среда. Дълго време те са считани за сапрофитни, но през 1958 Culbertson установява патогенния потенциал на Acanthamoeba spp. in vitro, а през 1965 са описани и първите случаи на амебен менингоенцефалит при хора. В резултат на проведените интензивни научни проучвания през следващите години е изяснено, че няколко рода СЖА имат едновременно екологично и медицинско значение (Elliot и съавт., 1979; Martinez, 1985; Sotelo – Avila и съавт., 1987).
Acanthamoeba sp. е етиологичен агент на инфекции на човешката роговица – кератити, на поражения на ЦНС - грануломатозен амебен енцефалит (ГАЕ), на дихателните органи и кожата.
Naegleria fowleri Carter, 1970 причинява инфекция на ЦНС - първичен амебен менингоенцефалит (ПАМ), която почти винаги води до летален изход.
През последните години нарасна интересът и към родовете Hartmannella и Balamuthia (Visvesvara и съавт., 1993). Род Hartmannella се свързва с кератити, особено сред лица, носещи контактни лещи, а Balamuthia – с ГАЕ при хората и животните. Броят на новооткритите случаи на заболявания, причинени от СЖА, в света се увеличава с всяка изминала година. От особено значение е и наскоро доказаната роля на тези амеби като причинители на опортюнистични инфекции, заплашващи живота на имунокомпрометирани пациенти, особено на лица със СПИН.
Механизмите на предаване на инфекциите, причинени от СЖА, не са напълно изяснени, но се счита, че основните фактори при ПАМ са водата и почвата, а за ГАЕ, причинен от акантамеби, се предполага вторична хематогенна дисеминация от първичното огнище (кожа, респираторен тракт). Заболяванията на дихателните органи вероятно се дължат на предаване на резистентните амебни цисти по респираторен път.
Някои СЖА (Acanthamoeba, Hartmannella) представляват значителен медицински интерес и като потенциални вектори на ендосимбионтни бактерии (Rowbottham и съавт., 1980; Тomov и съавт., 1999; Fritsche и съавт., 2000).
Всички изложени по-горе факти стимулират провеждането на многобройни проучвания на външната среда в световен мащаб с изолиране на патогенни щамове на СЖА от почвата, а също и от водни басейни, където е станало заразяване на хора или където съществува потенциален риск за заразяване.
Съобщаването на случаи на заболявания при хората, причинени от тези амеби на всички континенти, е индикатор от една страна за вероятното им широко разпространение, и от друга – за възможни пропуски в откриването на някои от тези инфекции у нас.
В България до сега не са описани заболявания при хората, но в сладководни басейни и в Черно море са открити амеби от род Acanthamoeba с експериментално установена патогенност за бозайниците (Курдова-Минчева, 1979).
Топлият климат в нашата страна и наличието на множество рекреационни водни басейни, включително крайбрежието на Черно море, създават условия за чест контакт на хората с тях. Това предполага съществуването на потенциален риск за заразяване със СЖА.Във връзка с всичко изложено по-горе, определен интерес представлява проучването на СЖА в околната среда и при хората у нас, характеризирането на биологичните особености на изолираните амеби и определянето на тяхната патогенност за бозайници.