Нищо не остана от левите Когато Имад Мугние беше убит в началото на месец февруари в Дамаск настъпи промяна в академичните отдели, студиата за новини. Надлъж и нашир. Получи
се така, защото стана очевидно колко погрешни могат
Да бъдат някои от псевдоучените, който до преди
това пишеха за войнствената шиитска организация. На погребението на Мугние, лидерите на Хизбула го положиха сред троицата партийни герои, “осветени” от ръцете на Израел. Главният секретар на Хизбула Хасан Насрала се закле да отмъсти на Израел с отворена война. Хиляди хора присъстваха на церемонията, дни наред Хизбула получаваше съболезнования. Много официални лица от Иран осъдиха атентата, и обобщиха,
че гибелта на Израел е неизбежна. Сред всичко е ясно едно – Мугние беше изключително важна фигура в Хизбула и партията не го скри. През годините притеснителен брой от пишещи хора и академици с известен достъп до Хизбула разчитаха на това, което кадри от там им казваха за Мугние : че той не е важен, дори че не е реална личност. Разбираемо беше защо Хизбула скрива следата на толкова жизненоважен кадър, но как публицистите приемаха това, без да проследят многобройните източници за миналото на Мугние. Тяхната вина се крие в техния мързел и тенденциозност. Хизбула умее да превръща контактите си в ценни връзки. Много публицисти, особено западняци с достъп до източниците на Хизбула, се възприемат от изданията като ценни, защото са се доближили толкова много до това общество. Техните писания се редактират с минимална взискателност. Иначе самият факт да се отрече твърдение се приема като постижение, рядко срещана възможност за ясен отговор и достъп. Никой не би рискувал да нарече Хизбула лъжци. Хизбула винаги са отричали всичко, което се казва за Мугние и някои автори (или редактори) бяха любопитни да отидат по-далеч от това твърдение. Аферата Мугние хвърля светлина върху дълбок проблем, отдавна очевиден за тези,
които се интересуват от Хизбула. Религиозната, автократична, и въоръжена до зъби партия често извлича одобрение от светски либерални западняци, които иначе не споделят нищо от нейните ценности. Тази реакция в нейните най - крайни форми, се изразява в начина, по който много от крайните леви приветстват войнствеността на Хизбула и на други ислямистки групи като Хамас или Ислямски Джихад. По този начин те поставят дебата за валидността на собствените им идеологически принципи. Основното, което събира крайните леви и войнствените ислямисти, аи левите либерали, е враждебността спрямо САЩ и Израел. Отношението на Израел спрямо палестинците. Така наречената западна доминация. И най-накрая - глобализацията, движена от капитализма. Фред Холидей, също с леви убеждения, остро говори за опасностите, които произлизат в сближаването между ислямистите и левите. Според него става въпрос за “споделен антиимпериализъм”. Той говори за “една от най-гибелните и неакуратни политически претенции”, която “не идва от ляво, а от империалистическото дясно”. Интересно е издигането в култ на Ислямистката съпротива от страна на левите. Усещаме, че нещо не е наред, когато писателят и академикът Норман Филкенщейн вече се заема с интерпретирането Хизбула, след като преди в неговите коментари се срещат думи като : “Не ме е грижа за Хизбула като политическа огранизация”. В скорошно интервю по ливанската телевизия Финкелщайн демонстрира солидарност спрямо Хизбула. Тя се долавя от твърдението, че хората имат право да защитават страната си от окупатори и от инвазия, което “много основен, елементарен и не-сложен въпрос”. Наистина не е сложно, ако човек реши да се примири с наложените вече тесни параметри. А Хизбула е наистина сложен въпрос в Ливан, където мнозинството от хората не знаят какво да правят с тежко въоръжена организация, която няма търпение за държавно признание, която отказа да предаде своите оръжи на националната армия и която се свързва с иранската и сирийската агентура срещу легалното ливанско управление. Финкелщайн обаче не е по-лош от Ноам Чомски или от прогресивни академици и интелектуалци, които в разгара на ливанската война през 2006 година, подписаха петиция, декларираща тяхната “съзнателна подкрепа за ливанското национално съпротивление”. С нея те осъдиха ливанското правителство за това, че се е дистанцирало от Хизбула, въпреки че последната ненужно провокира опустошителна израелска атака и това доведе до смъртта на повече от 1200 души. Това поведение е най-ярко при някои авангардни сектори вляво, които обръщат поглед към насилието. Финкелщайн например сравнява Хизбула със съветската червена армия и комунистическото съпротивление през Втората световна война. Странното е, че универсализмът и хуманизмът като ценности в сърцето на левите, са се изпарили. Сега те са заместени от категорични императиви, които принципно намираме в крайното дясното: кръв, чест, солидарност, защита на свещена земя. Сляпата вяра в служенето на тотален принцип е тази, която прави Финкелщайн и Чомски толкова отблъскващи. Тяхното позиране е възможно защото има по-малко пламенни светски либерални публицисти, които да се придържат към истината. Ислямисти като Хизбула, Хамас и други се облягат на легитимността на левите институции. Това е модерното “отпускане на стипендия”, либерализъм, който отказва да наложи западните културни стандарти на не-западняците. Добре. Но както случая на Мугние показва, когато ислямистите доминират в дебат, който ги засяга, има много външни глупаци, които са готови да гледат срещу камъче, хвърлено в храстите.
Още резюмета за Нищо не остана от левите