Предлагам на уважаемите читатели малка част от провокиращата интерес и размисъл книга на известния американски политолог
А.Ф.К.Органски, която преведох с удоволствие. Поради причини, за които ми е обидно да споделям тук, тя не бе издадена. Ще се радвам, ако се намери ценител на подобен труд, който има желанието и възможността да издаде книгата. Пишете ми на email: stellaart@abv.bg. Предварително блатодаря: Т.Боянова - преводач.
В
тази оригинална и провокативна книга А.Ф.К. Органски оборва мита, че
американската помощ за Израел се ръководи от първостепенната грижа за
съществуването на Израел, или от интересите на могъщи еврейски групировки. След
дълго и задълбочено проучване на американското отношение към Израел, и
сравнявайки помощта за Израел с програми за подпомагане на други народи, в това
число водещите арабски държави, Органски установява, че помощта се е определяла
от стратегическите интереси на Съединените щати в региона, чиято главна цел е
била възпрепятстването на съветското влияние и експанзията на радикалните
арабски държави. Вземайки предвид огромната стратегическа цена, която
Съединените щати плащат за постигане на стабилността в Близкия Изток, Органски
завършва тази богата на информация книга, заявявайки, че американската помощ за
Израел „наистина си е струвала цената”
През 1983 година А.Ф.К. Органски попада на поредица от данни на Конгресния изследователски център, свързани с подпомагането на Израел от 1948 до 1983 година и това, на което става свидетел, го поразява. Числата разкриват интересна история. Преди 1970 година помощта за Израел е била незначителна. След 1972 година обаче, нейните нива рязко скачат. Данните говорят красноречиво, че американските евреи не биха могли да носят отговорност за провежданата от САЩ политика, поради елементарния факт, че никой не може да обясни “непостоянството” с “постоянство”, и американските евреи винаги са имали интерес да оказват помощ. „Как е възможно да се довериш безрезервно на такава очевадна неистина?”- пита се авторът. И тогава решава да се занимае сериозно с този въпрос. Колкото повече се задълбочава в него, толкова по-силно се убеждава, че въпросните данни непременно трябва да бъдат оповестени публично. Неговата книга „СДЕЛКА ЗА 36 МИЛИАРДА ДОЛАРА: СТРАТЕГИЯ И ПОЛИТИКА НА АМЕРИКАНСКАТА ПОМОЩ ЗА ИЗРАЕЛ”
разказва за всичко онова, на което той се натъква.
Органски започва огромното се изследване с една история, която обикаля дипломатическите среди цели 50 години. Тя разказва за среща между представители на определени арабски държави и Израел с тогавашния американски
посланик на ООН Уорън Остин, състояла се в зала “Астор” на хотел “Уолдорф Астория” в Ню Йорк. Изгубил търпение от упорството и на двете страни и от нежеланието им да положат, каквито и да било усилия за постигане на споразумение, посланик Остин импулсивно възкликнал: “Защо евреите и арабите не могат да намерят общ език и да се държат като християни?” Какъв симпатичен гаф, нали! Винаги, когато се споменава тази случка, хората хем потреперват, хем им става смешно – възкликва авторът и продължава:” Въпреки че яростно отрича да е казвал нещо от този сорт, посланик Остин е известен с това, че не е особено старателен в подбора на думите си. Иначе историята наистина е смайваща. Разбира се, напълно възможно е тя да е изфабрикувана, но звучи като истинска.
Ако все пак приемем, че това действително се е случило, продължава Органски, просто няма как да разберем какво точно е имал предвид посланик Остин. Важно е и нещо друго – думите, които му приписват, много точно отразяват, както реалната ситуация в Близкия Изток, така и американската политика в този регион. В известен смисъл “нещото”, което посланик Остин едва ли е оценил правилно, е фактът, че всъщност арабите и евреите постъпват точно както техните братя и сестри християни в Северна Ирландия, например – убивайки се един друг, винаги когато си намерят повод за това. И американската политика, най-малко 25 от последните 40 години, всячески се мъчи да ги сдобрява. Тази книга описва именно тези усилия.
Загадката, пред която е изправен Органски, касае причините за американското великодушие по отношение на държавата Израел. От войната в Ливан през 1982 година насам – подчертава той - мнозина спорят не само за ролята на американската помощ за Израел, но дали изобщо е разумно да се предоставя каквато и да била помощ. Тези скептични гласове съвсем не са нещо ново, но в последно време те се надигат с все по-голяма сила и стават все по-настойчиви. В действителност редица учени, много представители на пресата, куп бивши и настоящи служители на американското правителство, както и много съюзници, от самото начало се обявяват против подкрепата за Израел с аргумента, че това било в разрез с американските интереси в региона. Въпреки това, Съединените щати не отстъпват. Защо? Ами помощта, която САЩ отпускат на други страни, както в Близкия Изток, така и другаде?