Впечатления
върху прочетеното в първа и втора книга
за Хари Потър
Вероятно една
от най-четените за всички времена ще остане поредицата за Хари Потър.Тези книги не
само описват еедин паралелен на нашия свят,но и оставят място за размисъл върху
собствените ни постъпки и разсъждения.
Тази ми теза намира
своето доказателство още в първата книга за малкия магьосник, наречена „Хари
Потър и философския камък”Още в самото и начало
се запознаваме с ужасните
му роднини,които се хпедполага,
че са единственото му семейство.В този момент аз
лично се почувствах щастлива, че не съм израснала в такова семейство, че не съм
преживяла мъките на Хари от детството.Израстнал при своите леля и чичо,
единственото, което той притежава само старите
дрехи на братовчед
си и всиезвестната стая под стълбите на първия етаж в къщата
на семейство Дърсли.Не знае нищо за произхода си, камоли за смъртта на
родителите си. Вярва, че те са загинали в катастрафа и дори не се замисля за
странните неща, които му се случват всеки ден.Първото такова нещо, с което
читателят се сблъсква е случката със змията в зоологическата градина.Ала
да говориш със змии не е толкова забавно, нали?Това освен необикновените му
умения, доказва и самотата, която чувства момчето.Но невсички изводи, които
можем да си направим спират до тук. Запалените Потър фенове знаят, че
приключенията на момчето тепърва започват.Но тук отново, като тирани-подтисници
се явяват Дърсли.Те дори не дават на Хари да си прочете писмото, оповестяващо
приемането му в магическо училище.В този драматичен момент, като спасител
отнякъде „изниква” Хагрид. Този на пръв поглед неугледен и грозноват великан
печели симпатиите на всички с непринуденото си поведение. Измъквайки Хари, от
кашата, в която се намира, той на практика му дава сили за отскок. Дори на
Диагон- Али, когато Хари се чуди с какво ще си купи учебници, Хагрид ведро му
вдъхва надежда, обяснявайки му, че рродителите му не са го оставили без нищо.От
там нататък, приключенията и премеждията в магическия свят се развиват шеметно
и достигат своята кулминация в момента на първата среща на Хари с убиеца на
родителите му – Волдеморт.Проявената от него смелост граничи на моменти с безразсъдство.В
последвалата развръзка разбираме, че всичките действия на момчето са оправдани,
макар неосъзнати в момента на действие.Така книга първа от приключенията на
момчето- магьосник оставя у нас удовлетворение от прочетеното и неистово
желание да прочетем останалите книги от
поредицата.
Не по-малко
приковаваща е и втората книга от поредицата.Там каточели всеки може да намери
нещо за себеси.Там читателят среща много различни съдби, научава що за качество
притежава Хари и съпреживява с него новото му приключение в магическия
свят.Среща се за пръв път с първообраза на Волдеморт – Том Ридъл, който оставя
по-скоро смесени, отколкото изцяло отрицателни чувства у читателя.Сякаш
по-скоро неразбран, отколкото отрицателен е той по своето същество.Та нали зад
всеки злодей се крие един неразбран младеж?По същия начин, израстнал в
сиропиталище, Том Ридъл, точно кокто Хари, няма представа какво е семейство,
дом, топлина. Можеби затова е избрал другият път.С дълбок психологизъм
авторката е изградила характерите на двамата герои.Това личи най-вече във
възловия момент. „Срещали сме се два пъти – в твоето минало и в моето бъдеще” –
тази реплика хвърля в ужас всеки ,който чете за пръв път книгата.Двама души в
битка на живот и смърт.Сираци, подритнати от мъгълското общество и добре приети
в магьосническото.Възпитаници на школата на живота.Четейки последните глави на
книга втора, сякаш целият ни живот минава на филмова лента пред очите ни. Вече
знаем къде сме сгрешили и следващия не ден определено няма да е като предишния.Със
затаен дъх затваряте книгата и знаете какво четиво ще предпочетете следващия
път, когато ви се отдаде възможност да си купите книга.
Още прегледи за www.potter-mania.com