Универсалният смисъл на Кабала

Кабала е есенцията на Тора (закон, доктрина или насоки), и крие тайнствата, скрити от началото на времената. Тези учения са известни от Средновековието до наши дни. Те представляват мистичната традиция на юдаизма. Чрез своя символичен език Кабала се стреми да изрази произхода на Творението в тъканта на Безкрая. Фундаменталното учение касае излъчването от Универсалния принцип и завръщането в Него. Космологията включва четири свята - трансцеденталния свят на излъчването, идеалния свят на творението, финия свят на образуването и осезаемият/телесен свят на конкретната действителност. Колкото повече човек се доближава до чистата си същност, толкова по-пълно изживява вътрешното си единение с всички излъчвания. "Той е Един и няма други." - Единият е без втори. Творението съществува само като велика илюзия, изтъкана от милиарди преминаващи сенки, на които свидетелите сме ние. Миражът на космоса с всичките му светове, същества и форми (отражения или образи на Бога) изтича от Единия и отново се абсорбира в Него. Макар в самата си същност Творението да е илюзорно, то притежава някаква относителна реалност - иначе казано, е смесица от светлина и тъмнина. Когато светът гледа Бог през очите на човека, той вижда собствената си несътворена пълнота. Познанието за Бога не се гради на никоя наука, но цялото човешко познание се гради и извлича от него. Кабала учи, че Единият спуска воал пред Себе Си, през който царството Му добива форма. Кабала учи, че Бог е скрит във всичко, което твори. Човекът е най-съвършеният реален образ в цялото творение. Неговата чиста и несътворена същност е от света на излъчването, духът му е от света на творението, душата - от света на образуването, а тялото - от сетивния свят на действителността. Нашият свят, троичен по естество, е изграден от дух, душа и тяло. Завръщането на човека в Бога включва завръщането на всички светове и води до избавлението. Кабала учи, че истинското познание за небесното царство може да се постигне само чрез досег до универсалното съзнание, което обитава в човека. Небесата са стъпала по стълбата, издигаща се от земята към върховното небе, отвъд което е Бог. В това небе са Справедливостта, Суровостта и Милостта, както и душите на праведните. Основна задача на висшите ангелски същества е прякото утвърждаване на Бога; цялото Творение се подчинява и гради на това славословене. Земното съществувание на мир и хармония между дух и материя, творец и творение, е съвършеното състояние. Човешкото или съвършеното съществувание е венецът на една дълга еволюция. Човекът е последното от всички сътворени същества. Човешкото съществувание е краят на еволюцията на земята и смисълът на делото на Творението. Хаосът, от друга страна, е нарушение в божествения ред. И падението на душата от божествено подредения свят ( в мрака на бездната) е причинено от греховете й. Единението на човека с Бога става чрез медитация върху реалното Му присъствие или чрез призоваването на Божествените имена. Това може да се обрисува като издигане на човека към Божественото или спускането на Божественото в човека. Откъсването на човека от неговото духовно единение (с Божественото) е първият грях. Той го кара да забрави Божията милост и го води към индивидуално съществуване отделно от Бога през безкрайни цикли на раждане и смърт. Завръщането на човека към чистата му същност събира познаващия с познаваното и се бележи със състояние на съвършено блаженство. За да се постигне това, първичната страна в човека трябва да се смекчи, а индивидуалното его - да се пожертва.