"Онова,
което ни се случва е най-доброто от всичко възможно", с тези думи получих книгата, която автора
сам определя като "опит за една постмодерна интерпретация". В своята същност, това книгата не е нищо ново, тя е по-скоро опит за синтез и преоценка на досега съществуващите понятия, представи и мнения, касаещи основните характеристики на битието. Диалога, движението, търсенето са стожерите върху които се залага. Причинно-следствените връзки са факт за добро или зло и трябва да се приемат с цялата им сила. Нещо-то,
което ни заобикаля, в което живеем, за което мечтаем, тази постоянна насоченост на Нещо-то към Друго-то или към самото себе си са предвестник на интенционалността, която води или към Случая, или към Обичая. Това каво правим, за кого и как прави, продиктувано от самите нас или от някой друг, нашите права и задължения форимират Произвола - Хаос. Срещата на Нещо-то с Друго-то е на определо място - откритото пространство на действителността - и в определено време от началото - ограничение от начало и края мига. Въпросът за Избора също е застъпен, връзката с Произвола, породен от Случая или от Обичая, или от простите причинно-следствени връзки усложнявани от нашето съзнание и разум. В заключение Бието като Произвол е същност на волята, надеждата в която е облечена мечтата на отделния мич от нашето съществуване.