"Страстите"на Мел Гибсън:Същественият принос

Филмът на Мел Гибсън "Страстите Христови" показва разломения Хляб на живота.Става ясно, че това е трудна за проповядване доктрина както показва реакцията на публиката. Това е просто поканата на Христос към хората да дойдат и да ядат от Плътта Му и да пият от Кръвта Му, за да се задоволят духовните им потребности. По някаква ирония дори тези, които са споделили Светото причастие не успяват да разберат, че Духът е който дава живот, а плътта не печели нищо. Думите, които Христос изрича са дух и живот. Те не успяват да схванат думите извън буквалния им смисъл. Освен това християните не могат да видят в “хляба и виното” плътта и кръвта на Христос. Те възприемат всички религиозни неща на абстрактно ниво, а не на реално. В голяма степен причината за тези две грешки е в липсата на вяра в Христос. Тя кара невярващите да отричат смъртта Му на кръста, а на християните пречи да приемат възкръсналия Христос. Въпреки протестите им, че вярват в Него, когато умира учениците му го смятат за мъртъв. За невярващите вярващи Исус, който беше възкръснал от смъртта трябваше да възстанови връзката с Онзи, Който умря на кръста като им показа раните на ръцете си. Докато не видеха раните на ръцете му неговите ученици нямаше да повярват, че Той е същият Христос, който умря на кръста. На онези, на които не показа раните си, Той щеше да покаже разчупването на хляба. Трябва да помним, че това беше знакът за разпознаването за учениците, които пътуваха към Емаус. Това обяснява защо Христос иска от последователите си да извършват обреда на Светото причастие за негово възпоменание. И така, до наши дни те правят това, което Той им беше заповядал. Само че Христос никога не е бил толкова важен за тях, колкото са хлябът и виното, които им се дават. Но понеже ясно съзнават символичното им значение, считат, че трябва да извършват тази церемония с дължимата сериозност. Обаче нито вярата им, нито усилията на въображението им не са достатъчни, за да видят плътта и кръвта на техния Господ и да изпитат онази близост с Бога, която Христос искаше да имат с Него. Именно с такава цел е направен филмът на Мел. Наистина беше време някой да ни покаже не само хляба и виното, а и раните на Христос и сме много задължени на Мел, че го е направил. Тези, които гледат филма би трябвало да признаят Христос и огромното значение на саможертвата Му. Много са на мнение, че филмът на успява да покаже божията любов и състрадание към падналото човечество, /ако това е била целта на филма/, заради изключителната жестокост показана в него. Достатъчно е да кажем за хората, които са на това мнение, че Гибсън не е показал и половината от истинските страдания, на които е бил подложен Христос. Истинското разпъване е траяло повече от шест часа. Мел може да покаже обидите и несправедливостите, които е изтърпял, бичуването с пръчки и разкъсването на плътта, кървавото бичуване с камшик, трънения венец, тежестта на кръста, гвоздеите пробиващи Неговите ръце и крака, и копието, пробождащо ребрата Му. Но той никога не може да покаже тежестта на греховете на цялото човечество, и проклятието, под което то се гърчи след адамовото падение, скърбите и болестите му, с които Христос беше натоварен. Нито да покаже колко мрачно може да бъде разделянето на Сина от Отца, макар и за кратко.И все пак, това, което ни е показано е достатъчно да ни накара да си представим невъобразимите страдания на Христос. Особено символът на Сатаната, носещ смъртта до сърцето си, когато Исус върви към Голгота, е наистина забележителен. Надсмивайки се над Христос заради раздялата му с Отца и измъчвайки Го с възможността да падне в ръцете му, Сатана просто води една обречена битка с Божия Син.Но колко мъчително трябва да е било това за Христос само Той знае. Съвсем сам, изоставен от Отца за това време, натоварен с греховете и проклятието на света, Той е бил изправен пред най-трудната битка с вечния си противник. И все пак, победата над Сатана е предрешена. Христос умира с пълна увереност в победата Си над смъртта. Сатана никога не може да принуди Христос, който е самия Живот, да живее по неговите правила. Възкресението на Исус доказва това на света. В заключение, творбата на Мел може да не е така съвършена и завършена, както е Христовото дело на кръста, но трябва да признаем, че това, което е постигнал има далеч по-голяма стойност от лесните проповеди, които толкова често слушаме.