Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в гр.Лясковец. Завършил средно образование в Класическата девическа гимназия
"Нанчо Попович" в Шумен.
Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършил е Икономика на промишлеността, но не и театрална академия. Това не му попречило да изиграе 120 незабравими роли в киното, а в театъра – не ги е броил. Когато се явил за съществуващото преди години звание Актьор по чл. 9., задали му въпроси за образа, който изиграл в момента. Той попитал на свой ред: "Вие гледахте ли? Гледах. Хареса ли ви? Хареса ми. Е, какво ме питате мен, какво искате да ви кажа? "
Обиколил е почти всички театри в страната. Най-често ги е напускал със скандал – не премълчавал мислите си, всичко изричал на глас. Обикновено го изключвали и от партията, уволнявали го дисциплинарно, но резултатът бил нулев. Въпреки че бил в партията от 1946 г., винаги е правил каквото сам реши. Забранявали му да играе. От инат отказвал роли в киното. Казвал, че е устроен да вярва безрезервно, а като се разочаровал, с години боледувал.
В "Оптимистична трагедия" на Вишневски играл Анархиста . Влязал в тази роля и не излязал от нея. През 1957 година грабнал скромния си гардероб – гуменки, къси гащета, фланелка, три ризи с широки деколтета, един вълнен панталон и вълнено яке – и заминал за Бургас. За работата си в Бургас казва: "След като свършеше спектакълът от 10 часа вечерта започвахме нови репетиции до сутринта. А сутринта от 9 часа започвахме следващите репетиции"…
Като се напиел Слабака, все на песен го избивало. "Здравствуй, моя мурка " от "Оптимистическа трагедия". Пеели анархистките песни от спектакъла преди всяко представление в гримьорните, за да се настройват. Настройвайки се, трошели огледала и столове. …
През втората година еуфорията продължила. Партията, разбира се, контролирала това, което става… На третата година побързали да разтурят „театъра на „единомишлениците.
Петър Слабаков е щастлив актьор – изиграл е стотици, все интересни и значими роли в киното. Обяснява го с това, че е попаднал на точното място, в точната епоха. По едно време казвали за него, че е лицето на българското кино.
Отначало не искал да снима генерал Заимов в" Цар и генерал" (реж. Въло Радев). "Има живи хора, които го помнят. Ами ако не стане? Ще светотатствам срещу тази личност". Болно му било, когато след демократичните промени го питали дали се отказва от тази роля. Участва в десетки филми, най-известните от които са: "Пленено ято", "Цар и генерал", "Вечни времена", "Мъртви души".
Бил е лидер на клуб
Екогласност, ексдепутат от Великото Народно Събрание,
До смъртта си тази седмица Петър Слабаков живее с третата си съпруга Цветана Гълъбова в севлиевското село Бериево. Компания им правят 3 кучета, 20-ина кокошки, 2 петела и котката Бела.