resume

Някой беше казал, че светът е едно голямо село. А дали е така? Не знам!
По своята същност какво означава глобализация – това е приобщаване към нещо. И като разсъждавам логично, би следвало приобщаващото се нещо, след като е било едно цяло, да остане в същия вид след това, свързано и непроменено! Да, ама не!
Защото дори и най-малката промяна в хода на живота, дори и в частица от нещо, може да доведе след себе си стотици последствия. Всяко действие е продиктувано от определени цели, като на финала всеки път се получава очакван или неочакван резултат. Но винаги оставя отпечатък, дори и в историята на обикновения човек.
Ще обясня всичко това по един съвсем прост начин – като анализирам и сравня едно мъничко село и големия град.
Та значи как стоят нещата в селото – там хората се познават един друг, всеки знае как протича живоът на останалите, какви добри и лоши неща му се случват. И поради тази причина хората са по-сърдечни, чувстват се съпричастни, затова са готови да тъжат заедно с другия или при радост – да се радват с него. Имат си определени традиции и норми на поведение, които са характерни и индивидуални за всяко различно село.
А сега да видим големия град, като приемем, че е съставен от свързани малки селца. Какво се случва в него? Постепенно всяко село започва да губи малко по малко своята идентичност, да възприема живота на останалите. Човекът вече не е толкова топъл в отношенията си с другите хора, не че го иска, но просто няма как да е съпричастен към съдбите на хиляди и милиони човека. Така постепенно намаляват и изчезват връзките с останалите, както и характерните черти на селцето, и то придобива уеднаквения облик на града.
Или пък да разгледаме интегрирането на България към Обединена Европа. Каква е била България по време на цялата си история – винаги жадуваща за свобода и бореща се със зъби и нокти за това. Винаги се е стремяла да съхрани своята култура и особености, дори във вековете на робство. Винаги е искала да запази своята уникалност и неповторимост с цената на всичко. И заради това ми се стори малко странен стремежът й за присъединяване към ЕС, но това е друг въпрос, а и времената се менят.
А Европа-тя символизира многото възможности за реализация на моята личност, както и за хиляди други, тя олицетворява донякъде постижимите мечти.
Тези възможности ме привличат и интригуват, те са предизвикателство към моя стремеж за изява. Разбира се, че като всеки човек и аз чувствам стремеж едновременно към запазване на затвореното съществуване в своя дом, семейство, приятели, град, родина – но същевременно ми се иска да видя и широките хоризонти на големия свят. Дотук добре, но дали обликът на България като едно цяло ще се запази? Защото аз ценя особено много българския фолклор и българските народни песни, българските ценности, както и стотици други неща и би ми се искало те да си останат същите.
Безспорно някой неща ще се променят след глобализацията, но сега се питам кое е по-голямо благо за човека – да бъде спрян и закотвен в своя домашен свят или обратното – да е в движение и да лети устремен към всякакви новости и неизвестни истини за човешкото битие. И реално погледнато, в единна Европа младите хора ще имат по-голям шанс за реализация, за по-успешно бъдеще. Защото е факт, че в съвременна България ни е трудно да постигнем всичко онова, за което мечтаем, липсват достатъчно средства и сфери за изява.
Така че, не винаги черното е само черно, а бялото е само бяло. Винаги е черно и бяло. Мисълта ми е, че каквито и промени да носи след себе си глобализацията, може да е за добро, стига да не изгубим корена си. Нищо не се знае, пък и винаги в живота едно нещо е за сметка на друго. Така че, нека изберем по-добрия вариант, каквото и да означава това!