„ … тогава лошият човек коленичил до добрия, избърсал кръвта от камата си, прибрал я обратно в кинжала и попитал:
-
Защо казваш, че да обичаш е дар?, а добрият отговорил:
- Защото сърце, неспособно да обича, е осакатено, ограбено сърце. Да обичаш е дар, защото когато обичаш, виждаш света по-хубав, когато обичаш, намираш смисъл да живееш. Няма по-нежно нещо от това да се събудиш до човека, който обичаш и докато той още спи, да се сгушиш в топлината на тялото му, а след това пръв да срещнеш очите му, да бъдете двамата, само двамата в сутрешния хаос на завивките, да не ти се става, защото далече от него е студено, а сега е толкова топло… Да обичаш е дар, защото така сърцето ти живее.
- Но аз не искам да обичам – сопнал се лошият човек – да обичаш е самоубийство – казал той.
- Да – отговорил добрият и се усмихнал – Да обичаш е самоубийство, защото забравяш себе си. Тогава твоят живот няма значение. Тогава си готов да дадеш живота си, за да живее другия. Тогава би се самоубил, … за да докажеш, че обичаш …
- Добри човече – прекъснал го лошият – какъв е смисълът да жертваш себе си, за да обичаш, когато по-лесно би било да те обичат?
- Да бъдеш обичан – казал добрият – е дар, безценен дар защото човекът, който те обича, ти дарява един по-хубав свят, дарява ти живота си. Няма по-нежно нещо от това да усетиш как сутрин той се гуши в теб и търси топлината на тялото ти, да отвориш очи и да видиш как очите, които те обичат, чакат теб, защото за тях не съществува нищо друго. Да видиш как очите, които те обичат, чакат да погледнеш в някоя посока, за да погледнат и те натам, защото това е любовта – да гледате в една посока.
- Тогава – замислил се лошият – да бъдеш обичан е изпитание. Обичаният получава в дар едно сърце и има власт над него… тъй както аз…
Добрият човек присвил очи от болка, сълзи се стичали по страните му, ала продължил:
- Камата, която току що прибра, ти дадох заедно със сърцето си, защото да обичаш, означава да имаш доверие…
- … но защо – изплакал лошият – защо…?
- Защото да бъдеш обичан, е изпитание за мъдростта, доверието и чувствата… да бъдеш обичан, е изпитание за човечността.
Лошият човек погледнал добрия в очите, протегнал окървавените си ръце, за да притисне раната, която сам пробол в сърцето му и промълвил:
- … а колко силен трябва да си, за да преминеш през това изпитание…?
- Много – отвърнал добрият – безкрайно много…
- Прости ми, добри човече – изплакал лошият – прости ми и ти, Господи !
Тогава Господ, който до този момент мълчал, извърнал глава, избърсал насълзените си очи, прегърнал лошия и му рекъл:
- Не е лош този, който моли за прошка, а онзи, който не я дава. Да молиш за прошка, значи да си разбрал грешката си и да си се поучил от нея. Да дадеш прошка, значи да разбираш, че всички сме грешни, че любовта, греха и прошката са, което ни прави човеци. Да дадеш прошка, значи да дадеш шанс, шанс за един нов живот.
Всеки има право на своя шанс, за да изкупи греха си…”