Лъжливата концепция за висше образование

От момента, в който сме започнали да различаваме добро и зло, околните започват да ни внушават, че високите оценки в гимназията и висшето образование са гаранция за нашето благополучие. Това наистина е било вярно преди около двадесетина години, когато нашите родители са завършвали университет, но оттогава нещата доста са се променили. Тази концепция за висшето образование се подкрепя именно от хора и институции, които са облагодетелствани от високите такси за висше образование, както и от самите университети. Ако се замислим, в продължение на четири години (в гимназията) учениците не правят нищо друго, освен да се готвят за теста SAT (матурите в САЩ), който ще покаже на кой университет отговарят техните способности. След това се изисква задължителна такса в размер 30-50 долара, която се заплаща за документите за кандидатстване. И всичко това при положение, че 80% от завършващите висше образование не могат да си намерят работа по специалноста, която са учили в университета. Въпреки това колежите приемат стотиците кандидати, които са готови да платят обучението си, при това декларирайки, че приемат "най-добрите от най-добрите". Тук възниква необяснимият въпрос: защо човек трябва да плаща за това, че университетът е съгласен да го приеме? А именно от това идват доходите на висшите учебни заведения. Статистиката показва, че таксите за обучение постоянно нарастват с 20% годишно, което принуждава все по-голям брой студенти да вземат студентски заем. Половин година след завършване на обучението (независимо дали младият специалист е намерил работата, за която мечтае, или не) Чичо Сам (правителството) получава лихвите от тези заеми в размер на стотици хиляди долари. Това е значително повече от сумите, които са вложени за образование, при това с проценти повече от доходите на повечето кретидни компании. Ако завършилият не си е намерил работа и не може да върне заема, му се предлага работа, чрез която да покрие дълговете си. Това е начинът за събиране на доходите от държавните служби. Но откъде да получи доходи самият студент? Къде са компаниите с гръмки имена, които чакат на опашка, за да наемат висшистите и да им дадат заплата, достатъчна за закупуването на голяма къща и мерцедес? Практиката не показва нищо подобно. В днешно време степента "бакалавър" приблизително отговаря на дипломата за завършена гимназия (12 клас) , затова компаниите могат да си позволят постоянно да повишават изискванията си за постъпване на работа. Завършилият колеж печели средно 30 000 долара през първите две години, тъй като е платил за обучението си поне три пъти повече. Завършилият гимназия започва работа от най-ниската длъжност и постепенно се научава на тънкостите в професията, като се издига до ръководна длъжност. По времето, когато завършилият колеж тепърва ще започне работа, завършилият гимназия вече има високи доходи и по-голям опит. Въпреки че има научна степен, завършилият колеж няма горанция за получаване на стабилна работа. Когато големите компании извършват съкращения, те първо уволняват младшия персонал, а не ръковоството. След което завършилият колеж отново си търси работа като начинаещ. Мисля, че всичко това се прави с умисъл. За правителствените служби е изгодно да раздават заеми и да контролират доходите на гражданите. За мен лично не е важно дали човек е получил степен от колеж. Решението трябва да се взема от самия студент - дали той се стреми към знания, или към благополучие. В статията на Лео Ботщтайн се казва: "По времето, когато завършващият гимназия (12 клас) се готви да постъпи в колеж, става ясно, че той е станал по-възрастен, минало е време и много възможности вече са били пропуснати." Това не е действителната цел на висшето образование. При това положение завършващите нямат никаква полза от тази система.