Физиология на астралната организация на човека-част V

Дневното съзнание и бодърствуване, поради разрушителния процес,
водят в края на деня до изчерпване и умора. При заспиване "се изгонва"
съзнанието и започват регенеративните процеси в тялото, под
ръководството на активираното етерно тяло. Така през нощта нахлуват
животворни сили за възстановяване на човека. Но успоредно с
регенериране на физическото тяло и възстановяване на етерното тяло,
намиращите се в духовния свят астрално тяло и Аз също се засилват и
укрепват под влияние на духовните същества, на Висшите Йерархии.

При смъртта освен Азът и астралното тяло се изтегля и етерното тяло,
т.е. жизненото тяло напуска физическото и то започва да се разпада.
Където възниква съзнание - се руши телесност.

Процесите на разрушаване и регенерация на телата вървят успоредно -
през деня разрушаване, през нощта - регенерация. Но разрушителните сили
свързани с астралното тяло и Аза с малко преобладават над
регенеративните. Това е именно процесът на стареене - физическото тяло
малко по малко се руши, жизнените /етерни/ сили намаляват. Но
регенерирането на физическите сили е противоположно на висшата духовна
дейност. За да се развива човешкият Дух /Азът/ и да има съзнание с
психически живот /астрално тяло/ плащаме със стареене, изхабяване на
физическото тяло, намаляване на жизнените сили и накрая се стига до
смърт.

За да се развиват и усъвършенстват безсмъртният Дух и душа е
необходимо повече от един живот и това става във верига от прераждания.
След актът на смъртта връзката между етерно и физическо тяло се скъсва
необратимо /в този еволюционен етап/. Етерното тяло поема заедно с
астралното и Азово тяло към духовните светове. Човекът разполага със
съзнание поради астралното тяло, носи преживяванията с душата и Духът
си и има памет за изминалия живот благодарение на етерното тяло. Така
животът на трите свръхсетивни тела продължава.

Имаме състояние на сън без сънища и на сън със сънища. Какво
представляват сънищата? Това са образи, които възникват при събуждане,
когато астралното тяло потъва обратно в етерното и физическо тяло, или
при заспиване, когато астралното тяло е почти напуснало етерното и
физическо тяло. Астралното тяло живее в духовния свят по време на сън,
но при събуждане и заспиване леко докосвайки се до етерното тяло, то
запаметява нещо, което астралното тяло преживява. Астралното тяло по
време на сън се намира в по-ниските астрални сфери на духовния свят.
Тук има образи - образи от астрален характер. Затова сънищата имат
мъгляв, образен вид, характерни картини, променливи и бързопреходни.

И накрая опознавайки малко по малко сложната, великолепно устроена
организация на тялото, ръководена от висшите, свръхсетивни организми на
човека, ние можем да кажем:

"Аз съм тук в духовния свят,
така както съм отвъд във физическия свят".