Физиология на астралната организация на човека-част IV

Азът в течение на годините винаги е бил на лице - и на петата и на
двадесетата ни година, и сега - ние казваме Аз съм, това е нашата
самоличност, себесъзнание. Само че разликата между Азът на пет години и
този Аз - сега, който живее в мен е, че Той е с много по-богато
съдържание в сравнение с Азът на детето, което съм бил. През годините
Азът непрекъснато влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва
цялото душевно съдържание, извличайки значимото от него. Точно както
кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с
диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания
в представи, мисли, чувства, волеви импулси и др. душевен живот. Духът
/Азът/ извлича ценното от душевния живот, от преживяното от човека за
усъвършенстването си. Д-р Р. Щайнер казва: "Душата, чрез преживяното,
спомените и паметта непрекъснато трупа богатства на Духа".

И така Азът и астралното тяло, като по-висши свръхсетивни тела са
по-тясно свързани помежду си, докато етерното тяло е присъединено
по-силно към физическото тяло.

Душата не се наследява от родителите, а се подчинява на законите на
самосъздадената съдба. Според тези закони ние носим последствията на
всяка наша мисъл, чувство и дело. Отговорни сме даже за неизразени
мисли и чувства. Рано или късно всеки застава лице в лице пред
последствията на своите лоши мисли, действия и негативни чувства.
Отрицателни емоции- страх, злоба, завист, особено при дълготрайно
въздействие могат да предизвикат заболяване. С тялото си човек живее в
материалния /сетивен/ свят, а с душата и Духът си - в свръхсетивен,
морален, духовен свят.

Болестите започват обикновено в душевната сфера, в астралното тяло,
докато оздравителните процеси се извършват от етерното тяло. Според д-р
Щайнер особено значение за съвременните болести на цивилизацията имат
дистреса и страха, особено когато действат постоянно, хронично. Тогава
те слизат от душевно, психическо ниво на физическо ниво.

Освен, с будно съзнание, астралното тяло е свързано и с функции по време на сън и сънуване.

Един от основните космични ритми свързани с човешката физиология е
денонощният цикъл - дневно бодърстване и нощен сън. По време на сън
астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло и настъпва
състояние на безсъзнателност, защото съзнанието е свързано с астралното
тяло. Наистина по време на сън астралното тяло и Азът напускат човека,
но само в областта на главата, на нервно-сетивната система. Азовото
тяло така силно се изтегля в областта на ларингса /на границата между
нервно-сетивната част и ритмичните системи/, че се прекъсва и се вижда
като лъчи около главата. Докато астралното тяло излиза в Космоса, но
никъде не прекъсва връзката си с физическото и етерно тяло. В същото
време, астралното тяло и Азът много по-силно навлизат в долния човек,
във веществообменно-двигателните органи. При заспиване Азът и
астралното тяло напускат физическото и етерно тяло, а при събуждане се
връщат обратно, образно казано, като вдишване и издишване. Това
вдишване и издишване на Вселената има микрокосмичен образ в лицето на
денонощните жизнени функции на човека. В състояние на сън няма
съзнателна и интелектуална дейност, но има ритмични жизнени процеси
/дишане, кръвообръщение, активно етерно тяло осъществяващо регенерация,
възстановяване и анаболни, градивни дейности/.