Физиология на астралната организация на човека-част III

Ензимите при веществообмяната на човека са носители на висшите тела
- астралното и Азът. Те спомагат за катаболните процеси и са специфични
за човека. При недостатъчност на ензими в храносмилателния тракт се
получава недостатъчно смилане на храната - гниене на белтъците,
ферментация на въглехидратите, гранясване на мазнините - подобна на
развалата им във външния свят.

И така, в противопоставянето на човека и храната се получава мощна
война. Чрез висшите си тела и особено астралното тяло ние отнемаме от
веществата тяхната същност чрез разпадането им. При тази война с
противопоставяне на храната висшите ни тела се засилват. Астралното
тяло действа най-силно в стомаха, при кисела реакция. Там се разпадат
белтъците и частично въглехидратите.

Но освен разграждащи, астралното тяло има и изграждащи, структурни
функции. В пубертета /до 14-15 годишна възраст/ астралното тяло напълно
се оформя, когато вече органите са структурно оформени. Например,
човешкият мозък се изгражда структурно едва на 12 годишна възраст. До
пубертета астралното тяло, заедно с етерната организация е заето
предимно с формообразуване на органите - и по-малко с разграждащи
процеси в човека.

Разликата между анаболните функции на астралното и етерното тяло е,
че етерните се извършват нощем, по време на сън, а астралните - през
деня, при будно съзнание.

Азотът е важен носител на астралното тяло. Той се съдържа в белтъци,
нуклеинови киселини и особено в т. нар. биогенни амини. Това са
вещества, които в много малки количества действат стимулиращо в
човешкия организъм. Те се образуват в човека и д-р Р. Щайнер ги нарича
"пробуждащи субстанции", тъй като активират съзнанието. Такива са
адреналин, норадреналин, хистамин и др. Биогенните амини усилват:



душевната, нервно-психическа дейност, бодърствуването;стимулират катаболният ефект на метаболизма.



Това са субстанции, върху които стъпва астралното тяло. Но ако се
превиши количеството им те изявяват разрушителното, токсично действие
на астралното тяло върху физическото тяло. Например, при дистрес
тяхното производство в организма се увеличава до болестни количества и
те увреждат човека.

Бъбреците са специфичен орган за действие на астралното тяло. Под
ръководството на астралния организъм чрез бъбреците се осъществява
отделителната дейност на отпадните вещества при обмяната на веществата.
Бъбрекът е орган, в който астралното тяло преминава от нервно-сетивната
система във веществообмена.

Най-важната функция на астралното тяло в човека е дневното будно
съзнание. То обхваща нервно-психическата, съзнателна, душевна дейност,
докато осъзнаването ни като индивид - себесъзнанието се ръководи от
Азът /Духът/, а безсъзнателната, растежна, вегетативна дейност се
ръководи от етерното тяло.

В нервно-сетивната система трябва да виждаме физическата основа, външният
инструмент на астралното тяло, така както кръвта е инструмент на Аза.

Чрез дневното, будно съзнание, ръководено от астралното тяло ние
възприемаме директно цялата външна среда в материално-сетивния свят.
Душата /астралното тяло/ е собствения вътрешен свят на човека, който се
изгражда от възприятия, получени от дразненията на външния
материално-сетивен свят. Чрез нервно-сетивната система се възприемат
дразненията, формират се усещания, впечатления, емоции, мисли,
представи, т.е. съзнателен душевен живот на човека. Астралното тяло,
заедно с етерното тяло ги съхранява в паметта като спомени, представи и
ги предава на Духа. Как става това? Какво е взаимоотношението между
астралното тяло и Азът на базата на техните физически инструменти -
нервно-сетивната система за астралното тяло и кръвта - за Аза?

Навсякъде в организма виждаме, че нервната система се вгражда така,
че докосва, върви успоредно и се намира в известно взаимоотношение с
кръвоносната система. В цялостната същност на човека се вграждат
физическите инструменти - нерви и кръв в непрекъснато взаимоотношение
помежду си. Така например, цветове, светлинни дразнения действат върху
нашето око и зрителния нерв, т.е. упражняват влияние върху астралното
тяло. Но в същия миг започва взаимодействие между нерви и кръв и можем
да говорим за паралелен душевен процес между астралното тяло и Азът.
Схематично това може да се представи по следния начин. Дразнението,
което при акта на гледане нахлува в нашите нерви, встъпва в известно
взаимодействие с кръвоносните съдове и кръвта, протичащи близо до
зрителните нерви. Това взаимодействие е изключително важно. В
обикновения живот, както протича при дневно съзнание около нас, този
процес се извършва така, че даденото въздействие преминало през нерва
се отпечатва върху кръвта като върху табло и по този начин то се
отпечатва върху инструмента на Аза.

В човешкия организъм нервната система е диференцирана по твърде
многообразен начин /сетива, нерви, мозък и пр./, докато кръвта ни се
представя като нещо единно. Така единната кръв се противопоставя на
диференцираната нервна система, както Азът се противопоставя на
диференцирания ни душевен живот, в който различаваме представи,
усещания, чувства, мисли, волеви импулси и пр. Можем да кажем - кръвта,
действително, навсякъде е кръв, но протичайки през организма успоредно
с нервната система, тя се променя и между тези промени в кръвта и това,
което става в Аза може да се постави паралел. Азът не е единен.