ГОРА
Грак след грак връхлита грак,
но отговор не се постига:
Мълчанието тук е
знак
и в него истинския смисъл.
Ветрец по вятър по листо
До ствол, до корените тътне
Отдън
гора отвръща вой,
а изворче през мрака глъхне.
Не се посреща пътя с път;
от пътя на сърните бяга.
Накрая щом възкачи рът,
опира в скитнишка тояга
В любовен призив на елен
змия ленива се ослушва
и към окото й зелено
орел могъща сянка спуща.
Не отговаря ек на ек
в гора такава, променлива:
Извън чертите й човек,
изгубил се във нея вика.
Дали ще допълзи луна
И припеците да възседне,
та подир нейната езда
гласът човека да намери?
И метнал дивеч от лъчи
до своя дом среднощ да стигне
и хвърлил шепа от звезди
в огнището – да се усмихне.