Търсене
×

Регистрация

Use your Facebook account for quick registration

OR

Create a Shvoong account from scratch

Already a Member? Вход!
×

Вход

Sign in using your Facebook account

OR

Not a Member? Регистрация!
×

Регистрация

Use your Facebook account for quick registration

OR

Вход

Sign in using your Facebook account

Начална страница на Shvoong>Наука>Вътрешен строеж на Земята

Вътрешен строеж на Земята

от: gg3boy     Автор : Георги
ª
 
Земната кора е най-горния слой на Земята, разположен между земната повърхност и Граница на Мохоровичич (наричана границата Мохо). Няма хомогенен строеж, като в нея се разпределят 3 слоя изградени от скали с различни особености.

Най-горният е седиментен. Изгарден от слабо споени седиментни скали. Дебелината му варира от 0,0 до 15-20 km. На места този слой липсва, при което се открива вторият гранитен слой, който състои предимно от кисели по състав магмени и метаморфни скали, като преобладават гранитите. Дебелината му варира между 20-40 km. Той също не е непрекъснат и на места липсва, а изобщо не съществува под океанското дъно. Най-дълбоко е разположен базалтов пласт, който е изграден от плътни магмени скали с базичен състав. Дебелината му достига до 40 km.

Мантията е част от космически обект. Вътрешността на Земята също като другите планети e разделена на слоеве (геосфери). Мантията е слоят между земната кора (граница на Мохоровичич) и земното ядро (граница на Гутемберг). Земната мантия е дебела около 2 900 km скалиста маса, запълваща около 70% от Земята. Тя е плътна и обгръща ядрото, което заема около 30% от Земята.

Предишни етапи на сеизмична активност са отделили от нея тънък слой на повърхността, наречен земна кора, на която живеят хората и останалите живи организми.

Литосферата (от гръцки λίθος — камък и σφαίρα — сфера) е най-горната твърда обвивка на нашата планета. Тя включва земна кора и най-горните части на мантията разположени над астеносферата. От физико-механична гледна точка това е здрав, крехък и еластичен слой, който е в състояние да понесе високи натоварвания (до 1kbar). Отделянето на литосферата от астеносферата се базира на реологични свойства, а не на химични. В повечето случаи долната граница на литосферата е рязка, като на дълбочина 100-150 км има една забележителна зона с ниски скорости на сеизмичните вълни. Тя се нарича зона с нисък вискозитет ( low viscozity zone или LVZ) и се разполага под повечето платформни области и горната ѝ граница съвпада с основата на литосферата. Под СОХ и континенталните рифове тази зона може да достигне до границата на Мохоровичич (под 2.5км). LVZ е слабопредставена под повечето докамбрийски щитове и вероятно не съществува под архайските, където литосферата е с дебелина над 300 км. Тази зона, която е резултат от топене на горната мантия играе главна роля плейттектониката, осигурявайки нисковискозен слой, върху който плочите се плъзгат с много малко триене. От температурна гледна точка LVZ съвпада с изотерма съответстваща на температурата на солидуса на скалите. Дебелината на литосферата в различните участъци е различна и се определя по различни способи:

  • чрез геотермичен градиент (изчислявайки дълбочина на солидуса);
  • чрез сеизмични изследвания (зона с рязко падане на скоростта на вълните и загуба на отражение);
  • чрез изучаване характера на пластични деформации в литосферата.

Дебелината на литосферата варира между 50-120км, като достига до 300 км. Под СОХ тя може да е с дебелина 5-6 км. Литосферата е прекъсната в тесни удължени зони, които в съвременния релеф отговарят на главните активни тектонски зони (СОХ и съвременните дълбоководни бразди и по протеженията на трансформните разломи пресичащи СОХ). В останалите участъци литосферата е непрекъсната и оформя отделни тънки блокове, някои от които с огромни размери и се наричат плочи. В латерално направление от физико-механична гледна точка тези плочи се проявяват като безкрайни твърди и крехки и имат устойчиво съпротивление на напрежението на срязване.


Астеносферата е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантия. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 400 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия

Мезосфера (долна мантия) е частта на мантията разположена под астеносферата. От гледна точка на плейттектониката тя е пасивна и дори инертна по отношение на тектонските движения. Долната ѝ граница е на 2900 км. и се нарича граница на Гутенберг, която също така е и граница на фазов преход. В долната част на мантията се намира един слой (D слой), в който скоростите на сеизмичните вълни са аномално ниски и има хоризонтални и вертикални хетерогенности. Предполага се, че е формиран от възходящото проникване на Fe и Ni в мантийните силикати от долната мантия, като в резултат на това се получават пакети от богати на желязо и никел силикатни топилки. Той е изключително важен, като някои изследователи предполагат, че парчетата от подпъхващата се плоча се натрупват на границата 660 км, а ако станат повече натежават и лавинообразно потъват към ядрото, като се натрупват в D слоя.

Терминът „мезосфера“ не се използва много в кръговете от геолози. Думата е позната като горен слой на атмосферата.

Земното ядро е централната геосфера на Земята. Радиусът му е 3470 км. и е на дълбочина под 2900 км. В сравнение със земната мантия, ядрото се отличава с висока плътност и електропроводимост, както и с понижена скорост на надлъжните и поглъщане на напречните сеизмични вълни. Разграничават се външно ядро - от 2900 до 4980 км., преходна зона - от около 4980 км. до 5120 км. и вътрешно ядро на дълбочина под 5120 км. Предполага се, че външното земно ядро е течно с температура около 3360 C0, като общия състав е предимно от съединения на желязото или подобен на състава наземната мантия, но в състояние на метална фаза. Земното ядро представлява 33,5% от масата на планетата Земя.

Тектонските плочи са литосферни плочи, които съставляват земната кора, включително и тази под морските басейни. Тези плочи са в постоянно движение, предизвикано от физичните процеси, които протичат под земната кора, т.е. в мантията. Това явление е известно под термина Тектоника на плочите. Тази сила е основополагаща за формирането облика на повърхността на планетата Земя.

Земната повърхност е изградена от два вида земна кора - по-тежката океанска, характерна за океанското дъно и континенталната, върху която живеем.Океанската кора достига до 8 км дебелина, а континенталната до 40 км.

Публикувано на: 27 Февруари, 2012   
Моля оценете това резюме : 1 2 3 4 5
Превод Изпращане Link Печат

New on Shvoong!

Top Websites Reviews

X

.