Номенклатура и класификация на ензимите
Понастоящем са известни над 3000 ензима.
Международният съюз по биохимия и молекулярна биология (IUBMB) е възприел система за
ензимна номенклатура, която позволява класификацията да бъде недвусмислена, трайна и
всеки новооткрит ензим да намира мястото си в нея <3>. Характерни за класификацията са
следните особености:
1) Реакциите и ензимите, които ги катализират, се разделят на 6 големи групи, всяка от които
съдържа от 4 до 13 подгрупи.
2) Ензимното име има 2 части.
Например за ензима малат дехидрогеназа първата част съобщава името на субстрата (в случая
малат) или субстратите. Втората част, окончаваща на -аза (в случая дехидрогеназа), посочва
типа на катализираната реакция.
3) Всеки ензим има кодов номер, състоящ се от 4 числа. Първото дава типа на реакцията
(главната група); второто определя подгрупата, третото - подподгрупата и четвъртото е
индивидуалният номер на ензима.
Напр. кодовият номер ЕС. 1.9.3.1 определя цитохром с оксидазата:
1 - главна група - оксидоредуктаза;
9 - подгрупа 9 - отнема електрони от хемни групи като донатор;
3 - подподгрупа 3 - предава електрони на кислород като акцептор,
1 - цитохром с оксидаза - първи ензим в подподгрупа 3, окисляващ цитохром с
Съкращението ЕС идва от Enzyme Commission (Ензимна Комисия).
Заради яснотата и недвусмислеността си тази система е препоръчвана за употреба при
научните изследвания <1>. В учебниците и в клиничната практика се допуска употреба на по-
кратки названия на ензимите.