"Войнът на светлината" не е просто поредната прекрасна и съвършена книга на Паулу
Коелю. Напротив, тя
е също и динамична, чувствена и противоречива, като че ли е написана на един дъх. Ето защо трябва и да се прочете по този начин.
Разказът започва с обикновено момче, което иска да чуе камбаните на отдавна потънал храм. Докато се опитва той се отдалечава от приятелите и детските игри, но се научава да се радва на малките неща - морето, слънцето, чайките и шума на вълните. Но дните минават и той започва да губи вярата си, само че точно когато е готов да се откаже, осъзнавайки колко е загубил, но колко е научил за всичкото това време, камбаните започват да бият за него. Така той най-сетне е готов да се върне към себе си.
След години той се връща на същия този бряг, вече зрял мъж, и среща жената, която го е подтикнала към камбаните отначало и тя му дава бележник, в който е описан Войнът на светлината - самият той. Тук свършва разказът за момчето, станало силен и вярващ в себе си мъж, и започва разказът за войнът на светлината. Този разказ много напомня наръчник за успех в живота и макар да е изпълнен с метафори и дори противоречия, той учи как да сме по-добри и по-силни.
Едва след прочитането на този бележник мъжът е готов да изживее пълнценно и правилно живота си.
Е п и л о г
Когато спря да говори, вече се бе стъмнило. Двамата останаха неподвижни, загледани в изгряващата луна.
— Много неща от това, което ми каза, си противоречат — каза момчето.
Тя стана.
— Сбогом. Ти беше сигурен, че камбаните на дъното на океана не са само легенда; но успя да ги чуеш едва, когато разбра, че вятърът, чайките, шумът на палмовите листа, всичко това е част от звъна на камбаните.
По същия начин воинът на светлината е уверен, че всичко около него — победите и пораженията му, ентусиазмът и унинието му — е част от неговата Справедлива битка. И когато му се наложи, той ще съумее да използва правилната стратегия. Воинът не се старае да бъде последователен; той се е научил да живее със своите противоречия.
— Коя си ти? — попита момчето.
Ала жената вече се отдалечаваше, вървейки по вълните към изгряващата луна.