Аз съм добър- ти си добър.
Summary ratings: 3 stars
(xx voters)
Посещения:
43
думи:
300
Публикувано на: Януари 31, 2008
Книгата представлява психология на ежедневието.Авторът разглежда ежедневието и отношенията между отделните обекти.Как се формира личността и как той решава своите проблеми.Авторът разглежда така нареченият транзакцинният анализ,което значи -предаване на определени стимули и след това реакцията от тези стимули.Отношението между хората-чрез предаване на информация и стимули.Личността според автора се дели на три основни подединици-родител-дете-възрастен.Личността е съвкупност от тези три елемнта ,които се сформират през целият живот на даден индивид.При общуването на хората ,трябва да се вземе под внимание с коя част от своята същност общуваме.За да има реални решения и промени ,да не повтаряме грешки от родителя ,който се възпитава в детсвтвото трябва да развием силен възрастен -тоест нашето съзнание ,което да не се манипулира от родителя и от общността.Когато общуваме по между си е много важно да изясним термините с които го правим-защото за един ако дадена дума или действие не обидно ,то за друг индивид същата дума и действие може да бъде голям провал и обида.Затова трябва преди да общуваме да изясним термините с които ще общуваме и какво значение влагаме в това.За да бъде една личност добре развита и да няма патологични действия трябва да има и трите елемнта-родител-дете-възрастен.Когато и трита елемнта са добре развити и личността е силна.За детето е характерно натрупването-непрекъснатото желание да натрупваме-например желанието да купим една играчка и още една ,без да има смисъл от това -просто да го имаме.Когато изпитваме вина от дадена ситуация това означава че общуването е минало на вълна родител.Това ,което сме възпитавани.Когато човек изпадне в определена ситуация и трябва да намери решение -много често се връщаме в миналото