Как да преодолеем чувството за безпокойство

Как да преодолеем чувството за безпокойствоКак да преодолеем чувството за безпокойствоНашият живот е това ,което ние мислим за него-хубаво казано  дали наистина е така и как да променим мисленето си?.Има ли някакъв шанс да се променим ,ако искаме или има неща които не можем да променим,както се казва в една наша българска поговорка ,,Човек си остава такъв какъвто се е скроил,,-мисля че така беше или нещо подобно или в друга  поговорка,, шило в торба не седи,,-колкото и да ни се иска да се променяме  има неща ,които си оставят.Е аз например много ми се иска да не се изчервявам ,ама на немога да се променя ,има случаи  ,когато това се случва и да се променяш или не, неможе да стане ,освен ,ако не взема някои драстични мерки ,да ходя на солариум и да си променя цвета на кожата  ,пък може и да постигна някакъв резултат.Да определено има неща ,които могат да се променят при добра воля и организираност ,защото ние сами формираме характера -характера се възпитава и подлежи на шлайфоване ,така да се каже.Безпокойството -как да го преодолеем в този забързан свят-всеки гони някакви ангажименти ,час за работа ,а задръстванията с тези коли стават все по-големи ,колкото и супер спокйни да сме -пак  се поражда безпокойствио у нас -дали ще отидем навреме ,дали някаъде не сбърках в определени ситуаций ,отнасящи се мислещите хора /защото има и такива да не кажа безмозъчни същества ,които само действат без да мислят ,пък има и такива ,които действат после мислят и трети мислят преди да действат.Както се казва два пъти мери един път режи.Да ама не.Безпокойството все повече нараства ,какво ще стане с мен утре ,как ще изкарам прехрана си ,как ще платя тока си и водата ,ами децата ,как да ги уча.Ами тази несигурност в училищата ,ако попадне в лоша компания,всички знаем че не можем да сме  все до децата.Това всичко поражда безпокойство и страх от утрешният ден. Е аз си имам една максима-каквото  дойде това ,пък после ще се оправям някак си и така забравям за безпокойството  ,пък и забравям и да се безпокоя и за другите ,пък тогава ми възникват други мисли ,абе аз не се безпокоя за нищо -аз непукист ли съм или пък съм лош човек -не ми пука за нищо не се безпокоя ,нито за мен ,нито за другите?.Има моменти ,когато осъзнавам отговорнастта да имаш малко страх -защото ,,Страх лозе пази,,,ама рядко ме  е страх,а пък като ме хване паниката не ме пуска ,колкото и да прилагам теорията за безпокойството ,колкото и да се контролирам.Абе все пак още незная дали Дейл Карнеги е прав ,но със сигурност е прав за едно,Не плачете за разлятото мляко ,то няма да се върне,,.