Повестта "Маминото детенце" ни пренася в епохата на Българското
възраждане, когато са на почит домът, семейните ценности,
сговорът.Уважавани от българина качества са трудолюбието, честността, справедливостта, добротата, спестовността. Творбата обаче не разказва за изконните патриархални добродетели. Тя изобличава безделието, егоима, лицемерието, алчността, скъперничеството и бездуховността. За писателя обаче не е достатъчно да посочи неправилното. Той провокира читателското съзнание за търсене на правилното, положителното.
Позитивното може да се търси в рамките на цялостното отричане на начина на живот на Нено - а по-общо на чорбаджийското семейство - и в открояване на жертвите на това семейство. В този смисъл повествованието активно назовава злото и неправилното и откроява доброто и правилното. Наред с това повестта поставя проблема за възпитанието на младото поколение, за отношенията родители - деца, семейство - училище, семейство - общество.
Животът на главните герои е лишен от смисъл. Нено и
Неновица имат свое разбиране за безконфликтното битие на човека и привидно водят безконфликтно съществуване. Най ценни за тях са тишината и спокойствието. Но в действителност в живота им цари не хармония във взаимоотношенията, а отчуждение, липса на желание да се общува с другите или да се чуе и зачете тяхното мнение. Тишината и спокойствието в Неновия дом се свързват с неподвижност, непроменимост и изолация от околния свят. Безконфликтността на чорбаджийското разбиране за живота става синоним на бездухвност и човешко обезличаване.
Сред нещата, които могат да направят един човешки живот смислен, разказвачът поставя и пиенето на казанлъшката гюлова ракия. С възторжена възхвала на тази вълшвбна течност, като се подчертава нейното изключително значение, се разкрива нейната роля не само за отделния човек, привързал се към нея, а и за целия народ. В нея са скрити томове от българската история, пълни с велики и славни подвизи. Красноречието също е свързано с нея. Тя доставя удоволствие на човека. Притежава огромно влияние върху човека, чертае пътищата на неговия живот, определя съдбата му.
При описанието на героите си Каравелов се опира на гротеската като основен художествен похват. Те са анимализирани, окарикатурени, , едностранчиво изобразени, деформирани до степен на абсурд. Чорбаджиите отблъскват не само физически, но и духовно. Стоят твърде далече от патриархалните морал и ценности. Лениви, безделници, лишениот духовен живот хора. Единствена ценност и смисъл на живота им са парите. Нищо не е в състояние да ги разтърси така - нито поведението на сина им, нито пиянството му, нито лошата среда, в която се движи, нито грубиянството и егоизмът му ,- както загубата на парите. И когато губят парите си, те губят не само смисъла на живота си, но и самия живот.
Краят на герите е печален, но логичен. От върха на обществото те се озовават на дъното.
Чрез съдбите на героите Каравелов отправя своето предупреждение към читателя. Липсата на ценности при възпитанието на децата се заплаща скъпо и от родителите, а и от други, невинни хора. Авторът отправя послание към читателя: безсмислено съществуващите хора са вредни и излишни за обществото. Човек трябва да изживее живота си пълноценно и красиво.