Скулптурът

Докато стоеше в ателието Едуард Вилар си мислеше за младата скулптурка, която току-що срещна. За първи път виждаше такъв човек, такава жена.Беше нисичка, беличка и много жизнена. Усмихваше се и разговаряше спокойно като го гледаше с голямо внимание.Приличаше на бяла петуния, която се движеше внимателно. Едуард, който беше ерген на напреднала възраст си мислеше за пропиляните дни на младостта си.
Някога той беше живял доста бурно. Прегръщаше и целуваше жени  исе разваше на живота, но сега старостта дойде и той не можа да се порадва на дом и семейство.
Единствената му разтуха бяха изложбите, където той участваше.  Там срещаше много нови хора. Галерията"Червеното пони" се превръщаше в интимен дом за него. Часеве прекарваше втренчен в огромните пана, в обемните скулптури, в живописните картини.
Той познаваше всяка част от галерията, дори и мъничкия черен паяк в ъгъла.
Всеки път си наливаше по чаша ракия  и следеше как колегите му весело общуваха помежду си.
- Ако я бях срещнал преди години, сигурно щеше да ми стане жена.-каза си той-но времето как бързо изтече. Доскоро бях млад, а сега годините напредват.
- Как се Вилар-рече Борнео-един негов колега.
- Карам я като каруца без кон -рече Вилар.
- Аз като лодка без гребло -рече Борнео.
Той беше разведен и имаше една дъщеря в Канада, която от време на време му звънеше да иска пари.
- Значи и теб самотата те гризе.
-Не -отвърна Борнео, защото не искаше да си признае, че  самотата му тежеше.
- Хубаво момче нали?- попита Борнео.
- Кое - замисли се Вилар.
- Скулптурката
- Да - отвърна художникът.
-Искаш ли да идем в кръчмата?
- Не Вилар, знаеш, че вярата ми не позволява.

Ти не знаеш Борнео, че има стриптизъорка за вечерта,не искаш ли да погледаме старче?
- Не, не искам предната неделя пасторът проповядва за пожеланието на очите.
І- И какво каза - никакви жени, никакъв алкохол, никакви цигари.
- Да, и животът ти ще бъде благословен.
- Как вярваш на това новопекано момче от семинарията?
Поне мача гледа ли?
- Знаеш,че мачове гледам.
- Как е продаде ли картини? - попита Вилар.
- Как е прададе ли картини?-попита Вилар.
- Няколко -каза му Борнео.
- Страшно ти върви -смигна му колегата.
-Ще ходя на църква сега-каза Борнео.
- Ще дойда с теб- извика Вилар.
- Как реши?
- Ами, писна ми от пияниците в кръчмата. Искам да видя по-различни лица.
Едно есенно листо се завъртя в кръг, сбръчка се и падна на земята. Сякаш някаква дрипа падна-една ненужна дрипа. Борнео изтръпна. Един ден щеше да се случи и на него.
І-