Котешка симфония

Докато изработваше сувенирчето си от цветни мидички Елън-Сю си мислеше,
че обича да прави красиви неща. Обичаше да усеща цветовете, да оцветява пръстите си с тях, да лепи маниста и да създава шедъоври. Дървото се огъваше под тънките и сръчни пръсти, които го ронеха като шоколад с резеца.После тя с удоволствие изглаждаше ръбатостите р шкуркаше го и с удивление наблюдаваше как то се превръщаше в предмет на изкуството.После като го излъскваше го слагаше на шкафар до другите предметир които беше създала. Те ставаха все повече и все по-примамливи един от друг.Елън и се радваше, защото и бяха като децар които раждаше и повиваше в пелени. Утре щеше да ги продаде на някакви туристир но въпреки това щеше винаги да ги обича, защото тя ги беше сътворила. Елън се сливаше с творчеството си 
и като красива пеперуда политаше към цветовете , за да нашари крилете си с тях.Изкарала флейтата си тя свиреше чудни мелодиир унасяше се във вълнуващи звукове, които я укротяваха като малко коте, което ближеше всяка раничка от тялото си.
Елън обожаваше тези звуци,които като стражи ограждаха двореца от слонова кост,
където живееше. Всеки ден Елън ходеше в една запустяла къщяр където живееха
седемнадесет разноцветни котки. Тя знаеше имената на всички. Носеше бял шал на ресни и сутрин рано им свиреше Котешка симфония.Котетата доволни пиеха мляко в кристалните си чнийки и бяха доволни от това внимание. В съседната къща живееше стар художник, който обичаше да ги слуша с мишката си Пуцик.Пуцик не обичаше котешки концерти, защото изгладнелите животни го гледаха с хищните си зелени очи
като вкусна шунка за филия. Пуцик забравяше дори да цвърчи толкова беше ужасен.
Старият художник вадеше бутилка бира и наливаше за старата дама и себе си.
Елън повдигаше чашата и заедно се смееха.Котките се носеха грациозно като балерини.
-Елън, благодаря ти за този прекрасен концерт-казваше художникът.
Елън се наведе към развълнуваната публика и извика:
-Добре дошли котешки дами и господа в котешката зала на изкуствотор тук сте поканени на шампанско и музика .Наздраве приятели.
-Чудесен концерт-рече старецът-сега вече няма нужда да плащаш наем за зала и да каниш разни виреносковци.
Ние всички те приемаме и обичаме. Бъди такава каквато си, каквато Бог те е създал.
Ние сме твоите незамениме приятели. Котешка симфония звучеше с поздрав към утрото.