Айзък Азимов Isaac Asimov
Краят на вечността The end of eternity
Нямах нова книга за четене и съвсем случайно, почти на посоки избрах от библиотеката ни едно старо издание на „Краят на вечността” от Айзък Азимов. Разтворих я в леглото – да прочета някоя и друга страница преди да заспя, но не заспах, а напротив… Фантастичен роман, излязъл за първи път през 1955 г., можеше да ме развълнува и увлече в
приключенията си в една декемврийска вечер на 2007 г.! От далечината на
времето - откривах прилика с филмите „13-и етаж”, „Матрицата” и др. и можех да установя как в годините се е трансформирала идеята за
манипулиране на реалността, в която живеем.
Във века на компютрите „реалността”, както ние хората я наричаме, е чиста илюзия - тя е „виртуална”, променлива и управляема отвън и целите на това манипулиране са трудно достижими за нас. Реалността на прага на космическите открития и преди появата на РС и интернет се мисли като съществуваща, материална, но се базира на причинно-следствени връзки, които в далечното бъдеще може да бъдат описани с формули и всяка една индивидуална съдба на човек или вещ, а и на цялото общество, могат да бъдат предсказани и променени, благодарение на хипотетичната възможност за
пътуване във времето и пространството. Всъщност човечеството откакто е започнало да разсъждава се мъчи да си обясни произхода на реалността, дори отказът да бъде обяснена („Неведоми са пътищата Господни!”) е вид обяснение. Нашето двоично мислене – живот-смърт, начало-край, черно-бяло, добро-зло, мъж-жена и т.н. – неминуемо ни тласка поне да си обясним Началото, ако не можем да видим края. А щом има начало, има някой или нещо, което го е породило, нещо преди това, което е сътворило реалността с някакъв ред и правила. И идеите за Създателя преминават от Бог, през извънземни, през някакви висши същества или хора от бъдещето или паралелни реалности, създали нашия виртуален свят като една компютърна игра. Дали с развитието си човечеството е по-близо до истината или все повече се отдалечава от нея? Дали си заслужава въобще да хабим време и интелектуална енергия да разбираме и променяме реалността? Тази отдавнашна книга (не мога да я нарека „стара”) отново ме върна към тези въпроси по един много приятен, вълнуващ начин. В нея има всичко – криминална фабула, заплетена и с изненади, напомняща на тази на „Шифърът на Леонардо”, любов и омраза и много храна за търсещия и любознателен дух.
Приключенията на Техника Харлан, призван и обучен да корегира безпристрастно реалността, да променя с едно премерено движение - промяна, съдбите на хората и историята, се оказва пред морална дилема когато се влюбва . Съдбата на хората вече не е абстракция, една от тях е и съдбата на неговата любима... Гледната му точка относно смисъла на намесата коренно се променя и той търси убежище във вековете преди великото откритие. Но докато си избере своето място в потока на времето минава през трудни изпитания и много повратности в собствената му съдба.
Още прегледи за The end of Eternity