Едриан

Едриън беше на тридесет години,със среден ръст и тъмни оредяващи коси.
Лицето му беше на струпеи. Носът му месест. Фигурата атлетична. По професия
беше учител. Едриан вече се заглеждаше за жена,с която да прекара живота си.
Едриан се беше научил да готви. Беше примерен вкъщи и покорно слушаше майка си.
Майката на Едриан го беше наговорила каква жена да търси. Едриан си отваряше очите на четири.Трябваше да бъде състоятелна, заможна или богата.Всяка жена, която срещнеше Едриан веднага беше поставяна на кръстосан разпит. Едриан я питаше
какво работи,колко пари получава, колко земя има,вили и имущество. Едриан слушаше съветите на майка си, а дните си течаха. Когато жените го видеха никак не се впечатляваха. Той никак не приличаше на супермодел. Надали събуждаше някаква страст.А тези директни въпроси съвсем в началото ги отблъскваха. Разбира се и жените си имаха правила. Те търсеха красиви, атлетични мъже с авторитет и пари. Те също се интерисуваха от тези въпроси, но тактично мълчаха. Едриан усърдно се молеше на Бога за такава жена, която да има много пари и желаеше да я срещне. Беше се превърнал на автомат, който постоянно сравняваше имущества и като елка смяташе пари. Струпеите по лицето му ужасно зееха като вулкани с гной.
Той дори не беше симпатичен, а камо ли красив. Вярно всичко му беше на мястото и някоя по-непретенциозна жена би могла да реши да се омъжи за него. Все пак той беше образован, начетен, интелигентен и несъмнено имаше много други положителни качества. Защо не можеше да се ожени?Прибираше се той в къщата си старателно подредена и изметена от майка му и сядаше на любимия си стол.
Приготвена грижливо го чакаше трапезата, след която засядаше пред телевизора да гледа футбол.  Обзет от футболни  амбиции, той гласно коментираше играта.
После слагаше синята си пижама на бели квадратчета и като коленичеше се молеше на Бога да благослови съня му. Малкият кактус , който беше поставен на нощната масичка, винаги беше грижливо поливан от сръчната и благонадежна ръка на майка му. Едриан се прозя и пусна няколко желирани бананчета в устата си. На нощната му масичка имаше курабийка с чай. Той я взе и бавно я задъвка. Зави се с розовата си копринена калъфка на червени рози. Сложи пластмасовите си очила на масата и заспа. Вечерта беше гореща и душна.Беше канен в галерия "Червеното пони", където той бе изложил картини. Заспа трудно поради ужасните пристъпи на комарите, които си го бяха набелязали за жертва. Сънуваше,че пътува в някаква зелена гора, която миришеше на бор. Белите борове се издигаха величествено. Слънцето беше жълто като дюля. Беле зайчета се бяха хванали за лапи и играеха хоро. Жълти минзухари подпалваха полето и една жена ги береше в голяма кошница.
-Хайде на цветята-викаше тя-купете си минзухари, че свършват.
Все така хубава и млада тя избледняваше и изчезваше в далечината...