Вървях и зъзнех, подсвирквайки с уста
Светът бе хубав, млад, усмихнат
Какво по-велико от това
Тогава я
срещнах - красива, сияйна, прекрасна
Моята ученическа любов
Вървеше право срещу мен
забола в земята глава
Аз съм беден, но все още те обичам - казах й
Не
разбирам - усмихна се тя
и забърза, опитвайки се да махне с ръка
Той седеше до мен в кафенето - богат и доволен, със скъпа пура в ръка -
моят най-добър
приятел от класа
Не парите са всичко - казах му...нима не е така?
Не разбирам - усмихна се той
и...си тръгна
По пода отекна дрезгавото му
Ха-ха-ха
Едно куче се сви във краката ми
Дай ми залък - умоляваха очите му
Днес нямам, приятел - промълвих тихо
Разбирам - кимна ми то, сякаш чуло сълзата ми
...и бавно отмина
Беше зима...