.
"Клетниците"-самото заглавие ви подсказва- е книга, посветена на подтиснатите и унижените в света, на бедните
отрудени хора,на беззащитните жени и деца. Романът отразява неспокойната епоха на времето на Реставрацията след падането на Наполеон, революцията през 1830 година и по- специално последвалото народно въстание в Париж през 1832 година. На фона на тези важни събития читателят проследява трагичната, изпълнена с толкова превратности участ на главния герой, Жан Валжан, жертва на чудовищните закони в буржоазното общество, което зорко охранява своята собственост. Навярно ще ви се стори невероятен фактът, че заради един откраднат хляб, и то откраднат от честен работник, останал без работа и принуден да открадне, за да нахрани невръстните деца на сестра си, той е осъден на каторга.
Вие ще проследите печалната история на Фантин, невинна девойка, измамена от богаташки син, която минава само поради доверието си към този безсъвестен младеж през най-тежки изпитания, за да умре съвсем млада,без да види детенцето си.Ще видите чистата и красива любов на Мариус и Козет, ще станете неволни свидетели на героичната борба на шепа възторжени младежи срещу многочислената войска на барикадата по време на въстанието. А във връзка с мнимия сержант от Ватерло ще надникнете бегло и в друго важно събитие от фрнската история- битката при Ватерло.
Ще се запознаете по- отблизо и по- вярно и с малкия Гаврош, очарователно, весело и смело дете на Париж, което се шегува със смъртта и я посреща с песен.
Пропаст дели в морално отношение Жан Валжан и Тенардие. Така също коренно различни са чистият Мариус и развратният Толомиес, нежната, безпомощна Фантин и уродливо злата Тенардиерица. Жестокото и несправедливо буржоазно общество превръща честния, наивен и невеж работник в съзнателно озлобен и изпълнен с ненавист към всичко живо звяр, навинната девойка в проститутка, а детето- в уличник. То е причина за съществуването на ограничени хора като Жавер или уродливи като Тенардие и членовете на неговата банда.
На вас може би много неща в "Клетниците" ще ви се струват далечни, пресилени и нереални дори. Но да не забравяме, че в родината на Юго все още има хора, спящи под мостовете на Сена, все още в Париж има улици, по които се разхождат окаяни създания, роби на буржоазния морал. Все още главно в много страни по света има бездомни деца, които не ходят на училище и са лишени от всякакви грижи.
Затова "Клетниците" звучат съвременно и днес след повече от столетие.И ще звучат така, "докато на земята съществува мрак и нищета".
Публикувано на:
Септември 24, 2009