Майстора и Маргарита
Романът „Mайстора и Маргарита“ е писан 30-
те години на XX век. Това са най-мрачните години в СССР,
романът е забранен, защото се смята за антикомунистически и е в превез със социалистическите идеали, сатирата е забранена по това време. Затова излиза доста по-късно и грабва интереса както на широката публика, така и на критиката.
Романът съдържа три части: дяволиада-“Мисията на Воланд в Москва“; 2-та
част е историко-митологична, пресъздава един евангелски сюжет, чийто хронотоп е около 18 часа и 3-тата е лирико-трагична, тя е спойващата част. Трите части нямат строго рапределение, нито са написани в някаква последователнот, те се преплитат в хода на романа. В първата част се разказва за Воланд(сатаната) и неговата група. Те пристигат в Москва и правят редица поразии. Повечето
от действията им са доста забавни за читателя. Воланд(водачът, главният), Азазело(дявол), Коровиев (шут), Абадона (демон), Бегемот (котарак, който говори, бяс) и Хела (вампир) са героите, които превръщат Москва в „царство на хаоса“.
Сатаната идва, защото света се е превърнал в място на неверието, отричайки Бог и невярата в него, те всъщност отричат и дявола. Сблъскват се езичество, християнство и атеизъм. За Булгаков религията е нравствения закон, който всеки носи у себе си. Корена на злото той вижда в атеизма, Достоевски казва : „ Когато изчезне християнството, всичко е позволено.“
И наистина Булгаков доказва това твърдение.
За написването на втората част, Булгаков се е опирал на две от евангелията- Матей и Лука. В четирите канонични евангелия само се споменава за смъртта на Юда, опирайки се на евангелието на Тома, Булгаков описва смъртта на Юда. В тази част се разказва за Йешуа Ха Ноцри(прототип на Христос), за осъждането и разпването му. Една от важните теми е темата за страха, която авторът развива по доста интересен начин. Страхът е най-големия грях. Там Пилат Понтийски, заради една минута страх плаща с хиляди луни, за него светлината, до която ще стигнат Майстора и Маргарита, макар и грешни, няма да бъде постижима.
Лирико-трагичната част разказва за любовта на един „майстор на перото“ и Маргарита. Маргарита напуска съпруга си, защото се влюбва в майстора, двамата изживяват една красива любов. Но той изчезва и в стремежа си да го открие отново, на всяка цена, тя се възползва от „услугите“ на сатаната- Воланд.
„Майстора и Маргарита“ е невероятна история. Още с първите редове хваща вниманието на читателя. Сатиричните
ноти поддържат настроението, а дълбокият замисъл движи съзнанието и провокира ума.