ЕДНО Ако стените имаха уши, могат ли да слушат и да пазят тайни? Ако таваните имаха очи, могат ли да
ни пазят и бдят над нас? Ако подовете можеха да говорят, биха ли да ни предложат решения и съвети? Аз съм объркана, защото се отклоних от пътя без посока и светлина, които да следвам. Чуйте скръбта ми, Защитете ме от всички болки и страдания. Напътствайте ме да направя най-честния избор в живота. 18 юни 2007 година. На 32
години съм. Мислех си, че съм планирала живота си... Господи, колко съм се заблуждавала. Сега съм много по объркана от времето, когато бях на 21. Това беше преди 11 години... 18 юни 1996. Беше есен в Мелбърн и аз навършвах
точно 21 години. Бях на върха. Имах всичко, от което се нуждаех на 21 години. Учех в едно от най-добрите висши учебни заведения по бизнес в света. Имах чудесни приятели, красив апартамент, за който ми завиждаха всички мои близки приятели, отлични оценки и, не знам дали споменах вече, чудесна фигура и съвършена кожа. Тогава знаех точно какво искам от живота. Всичко бях предначертала. Следването ми за степен по бизнес щеше да отнеме четири години. След това щях да работя три години в една от шестте големи фирми (тогава това все още бяха Ernst&Young, Arthur Andersen, KPMG, PriceWaterhouse, Coopers&Lybrand and Deloitte – големите шест в счетоводния бизнес), да получа лиценза за счетоводител и след това да стана консултант при Goldman Sach в лондонския им офис. До 32-годишната ми възраст животът ми щеше да бъде идеален и организиран. Не се предвиждаше нито мъж, нито връзка, нито брак в плана ми. Нямаше място и време за такива неща, защото точно знаех какво трябва да направя, за да постигна това, което исках, когато бъда на 32 години – да бъда в съвършения офис на Goldman Sach в Лондон. Природата винаги намира най-добрия начин да ни покаже, че като човешки същества можем да планираме всико, което си искаме, но винаги съществува оня малък процент вероятност в жвота плановете ни да не се осъществят точно както ние сме ги предвидили. И точно това се случи. Природата улучи мен. Беше август 1996. Точно преди честването на националния ден на Малайзия в Мелбърн го срещнах. Мъжът, който промени хода на моите житейски планове. Дали пак бих се поддала на изкушението да се запозная с него, ако знаех как това ще промени плановете ми за живота и събитията? И до днес се опитвам да намеря отговора на този въпрос. Срещнахме се в дома на общ приятел в Престън, един от северните квартали на Мелбърн. Не трябваше да съм на тази вечеря.