Мисля си, че най-често ние забравяме нашата божествена природа. Вместо да виждаме себе си като неделима част от
Вселената,
започваме да мислим, че ние трябва да постигнем нещо, или получим нещо, за да бъдем значителни. След това, когато нещото не се получи по начина, по който мислиме, че трябва, започваме да се обвиняваме. Светът не е честен. Той е причината за проблемите ни. Той направи това за мен. Той е виновен за всичко. Ние просто не виждаме, че ние самите сме всичко от което се нуждаем. Ние не виждаме, че всеки ден е една възможност да разпознаване и за прегръщане на новите възможности. Ние не признаваме, че сме важна част от нещо много по-голямо. Ние сме Духовното битие сътворено като
човешки Опит. Той се стреми да напомня на всеки от нас, че ние сме духовни същества. Битието също има за цел да образова всеки един от нас в нашите отговорности за себе си, нашия свят, за нашата колективна еволюция.