“Тартюф” е най- често поставяната пиеса в целия свят, няма театър, който да не е включвал по няколко пъти в
своята програма по няколко пъти тази забележителна комедия на Молиер. Популярността на пиесата се дължи на поставения в нея проблем и начина, по който е разрешен.
Действието на комедията се развива в Париж в дома на заможния боржуа Оргон. Пиесата започва с остър конфликт между г-жа Пернел, майка на Оргон и останалите членове на семейството. Пернел обвинява роднините си в неприемлив начин на живот и разрушаване на семейния ред. Елмира, Марияна, Дамис, Дорина, Клеант критикуват г-жа Пернел, която е неприятна, властна, злобна, бъбрива и вечно недоволна.
В поредицата
от портрети, обрисувани от г-жа Пернел, липсва Оргон, но читателят знае, че той принадлежи към групата на Пернел и Тартюф. Неговата роля в семейните отношения е твърде голяма, тъй като той е глава на семейството и решава въпросите, свързани с имота.
Оргон е заслепен напълно от мнимите качества на Тартюф- набожност, скромност и безкористност. В негово лице той е намерил човека , на когото изцяло се е доверил:
Накрай по божи знак прибрах го аз у нас
и всичко тук добре потръгна оттогаз.
Той бди и чест е мен, че тук пред всяка друга
най- много е зает със мойта съпруга.
Той казва ми кой мъж я гледа похотлив
и тамо е от мен стократно по ревнив.....
Дълбоката заблуда на Оргон го прави смешен и жалък и създава конфликтите в семейството. От Дорина ознаваме, че Тартюф яде
за шестима, уригва се на масата, “чувства се славно, пълнее, руменей...”. Тези детайли засилват контраста между традиционната представа за аскета- светец и Тартюф. Те подсказват, че неговият апетит няма да се ограничи само с трапезата, а ще се насочи и към дома, богатството, жената и дъщерята на Оргон. По нататъчното развитие на комедията доказва това чрез намерението на Оргон да даде дъщеря си за жена на Тартюф, въпреки че тя обича младия Валер. Това е възлов момент в композицията на комедията, защото именно срещу това решение на Оргон разумните членове на семейството започват борба, която довежда до разобличаването на Тартюф.
В последните сцени от четвърто действие чрез хитрия план на Елмира злодеят- лицемер бива разобличен. Заблудата изведнъж се разсейва и Оргон прогонва измамника. Неочакваният финал на пиесата напомня на хат=рактерните за античността трагедий. Но този финал завършва по този начин не само от необходимостта комедията да завърши щастливо. Той е бил израз на личната благодарност към краля подкрепил Молиер в трудната му борба за поставянето на пиесата.