БЪЛГАРИЯ ПО ПЪТЯ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

„Когато през злокобния месец юли на 1878 година в Пловдив прочетохме публикувания за първи  път във в.”Таймс” текст на Договора, според който късогледата дипломация в Берлин разпокъсва нашата родина, бяхме смазани, бяхме като ударени от гръм. Нима беше възможна такава несправедливост? Не би ли могло тя да бъде поправена?”
                                                                                                 Иван Е. Гешов
Книгата на американския политолог и писател Ричард Хол обхваща историческите събития в България и външнополитическата линия на отделните български правителства до началото на Първата световна война. Той се спира по-подробно на годините, през които постовете министър-председател и външен министър се заемат съответно от Иван Евстратиев Гешов и от Васил Радославов, определяйки ги като „едни от най-съществените периоди на модерната българска история.”
Така, както и предшествениците им, те също се изправят пред завещаното от Сан Стефано и пред проблемите на българското население в Османската империя. Техните опити да опровергаят Берлинския договор са съобразени винаги с контекста на отношенията между България и Русия, която е най-сигурния мост за достъп до действията на Великите сили. Изглежда, че само Великите сили могат да разрешат създаването на една България, в границите на която да влизат земите на Македония и на Тракия, справедливо считани от българите за техни. А това разрешение се налага, за да бъдат парирани претенциите на сърби и на гърци именно към тези земи. Другият фактор е българският цар Фердинанд, който винаги е подлагал на съмнение българо-руските отношения. Фердинанд подкрепя постигането на националния идеал, по-скоро от лични съображения, страхувайки се, че ако действа другояче, рискува не само трона, но и собствения си живот. Когато обаче русофилската политика не спомага за създаването на Велика България, антируските чувства на Фердинанд изплуват отново. Това спомага за ориентирането на България към Великите сили по време на Първата световна война.
През периода 1911-1915 г.България също пропуска редица възможности да осъществи националната си цел. Опитите на Гешов за споразумение със Сърбия предлагат реална база за постигането на такава цел, но тя рухва, поради неговото нежелание да разреши по същия начин и спора с Гърция. Българската армия напада Сърбия, като не дава на Данев да разреши спора за Македония чрез арбитраж. Радославов приема предложената от Централните сили помощ за реализиране на своята национална цел. В крайна сметка обаче, тази реализация се оказва само една илюзия. Всяко споразумение, което е обвързано с балканските национални въпроси гарантира, че най-малко една от държавите ще остане недоволна и ще настоява за ревизия.
На Балканите, както заключава авторът, разрешаването на националните въпроси не може да бъде осъществено по прост и елементарен начин…