Мислещо сърце

Мислещо сърце
На 9-ти март 1941 год. една удивителна 27-годишна жена (Ети Хилезум) , започва да пише дневник.Ети е еврейка,живее със семейството си в Амстердам,който от една година е под немска окупация.Записките и са нещо изключително и единствено по рода си не толкова поради драматичните събития,на които е съвременничка,а поради ярката и индивидуалност, интелект, емоционална зрялост и чувствителност.Талантът и да пише само подсилва потресаващия ефект на написаното. В центъра на дневника е не собствената и личност,а човекът изобщо,със своите чувства,страхове и мечти,с отношението му към Бога.Авторката пише не толкова от позицията на еврейка,колкото от чисто човешка.Това прави дневникът ценно четиво за всеки читател,от всякаква народност,култура и религия.Последните и записки са от 12.октомври 1942.Тя пише и по време на престоя си в лагера в Уестърбург писма,които също са запазени и са неизменна част от дневника.
Записките и се съдържат в 9 тетрадки,изписани с дребен,трудно четлив шрифт,на холандски,някои бележки и коментари са на немски език.Преди да бъде транспортирана към Аушвиц,тя успява да ги предаде на приятелката си Мария Тунзинг.За пръв път са публикувани през 1981 г.,а днес вече са издадени на повече от 10 езика.
На 7 септември 1943 Ети и цялото и семейство са транспортирани за Аушвиц,на 30 ноември същата година Ети умира,родителите и братята и също.
Важно място в дневника и живот на Ети заема Юлиус Шпир(ученик на К.Юнг) неин приятел,любим и любовник.Под негово влияние се развива и формира мирогледът и и новият и поглед върху нещата от живота.Паралелно с развитието на връзката им се развиват и възгледите на Ети за хората изобщо,за връзката на всеки един с живота и Бога.Приятелският кръг на Шпир става и неин и тя го описва подробно в дневниците си.Друга важна и често описвана част от живота и са съседите в дома,в който тя се нанася малко преди войната.
Смъртта присъства също често на страниците на дневниците,но поради страданията на Ети има свое собствено значение.За авторката,произхождаща от интелектуално семейство и силно повлияна от средата си,смъртта е част от живота,така както Бог и небето,и всичко друго свързано с нас. Най-голямото според нея изкуство е,когато човек въпреки страданията си успее да запази едно малко кътче в душата си,което да остане незасегнато от страданията,което може да спаси.
Странно,но събитията,свързани с войната,окупацията и преследването на евреите,не заемат централно място в дневниците(Ети описва дори 1941 като най-хубавата година в живота си).Това ги прави толкова особени и единствени по рода си каквато е и авторката им. Историческите събития играят второстепенна роля.Тя не се е отчуждила от реалността,осъзнава всичко,което става около нея.Просто вярва,че външните обстоятелства не могат да подобрят или влошат живота,че те са само нюанс,добавка към истинския живот,който протича на интелектуално и емоционално ниво.
Дневниците са документи на любовта и,чистата и безгранична любов към всички.
Интензивните си любовни връзки,с Шпир и с други млади мъже, авторката изразява на едно друго ниво,откъснато от външни обстоятелства и исторически събития.Те не са в състояние да повлияят любовния и живот.Ети,която е предвиждала евентуалното публикуване на дневниците,не премълчава интимни подробности,описва подробно нощите си с Шпир и останалите,не крие нищо,но описанията и са сантиментални,изпълнени с чувста и вълнуващи.
Дневниците са документи на любовта и,чистата и безгранична любов към всички хора.Защото Ети обича истински хората и вярва в добрата им природа.Надарена иначе с толкова таланти,на нея и липсва нещо,което повечето притежават-способността да изпитва омраза.
Дневниците на Ети илюстрират победата на доброто над злото,една победа,базираща се на вътрешната сила на характера,на вярата в доброто.Нейната житейска философия е слънчев лъч в мрачните времена на война и страдания и превръщат написаното от нея в паметник на човешката доброта.