Търсене
×

Регистрация

Use your Facebook account for quick registration

OR

Create a Shvoong account from scratch

Already a Member? Вход!
×

Вход

Sign in using your Facebook account

OR

Not a Member? Регистрация!
×

Регистрация

Use your Facebook account for quick registration

OR

Вход

Sign in using your Facebook account

"Немили - недраги"

от: jena47     Автор : Иван Вазов
ª
 
Повестта на Вазов "Немили - недраги" е написана малко след Освобождението - през 1883г. - и разказва за живота на българските хъшове в Румъния преди Освобождението. Заглавието на творбата доизяснява и обогатява смисъла й, носи атмосфера и настроение. Словосъчетанието "немили - недраги" идва от народната реч и изразява виждането на българина за човека извън родното място. Вазов насочва мисълта на читателя към герои, откъснати от родния край, заобиколени от враждебната студенина на чуждо за тях общество.
Реално историческото време на повествованието обхваща началото на 70-те години на XIX век и лятото и есента на 1876г. Прави впечатление, че то почти съвпада с пребиваването на Вазов в Браила (1870 - 1871г.) и в Букурещ (1876 г.). Самият Вазов в разговорите си с проф. Иван Шишманов подчертава реално- историческата и автобиографичната основа на повестта. Дълбокото познаване на бита и душевността на изгнаниците помага на писателя така живо и реалистично да пресъздаде техния живот; да изгради един ярък, правдив и запомнящ се образ - образа на българския хъш, герой и мъченик в името на свободата. Този образ е представен в различни ситуации, в различни времена (минало, настояще, бъдеще) и измерения (високо и ниско, условно и реално).
Героите се разкриват в два плана - такива, каквито са в естествени за тяхната нравствена същност обстоятелства, и такива, каквито са в една чужда на техния героичен патос житейска среда.
С единия план е свързано настоящето на хъшовете, изпълнено с лишения, несгода и премеждия. Това е живот по принуда, който не позволява на изгнаниците да проявят истинската си същност на герои. Такъв е животът им в Румъния - земята, в която са намерили свобода, но и земята, която докрай им остава чужда, където те ще бъдат винаги немили и недраги. Там те попадат в един враждебно настроен свят, в който живеят с усещането за временност и случайност.
Другият план, в който са представени хъшовете, е свързан с миналото и с бъдещето, с една друга действителност, в която те се пренасят единствено духом - със силата на копнежа и спомена. Това е България - родната земя, с която е свързано всичко скъпо и свято за героите, но и земя на робството. Този свят е илюзорен, изграден от спомени и мечти, но именно той разкрива истинската същност на хъшовете - пламенни патриоти, смели и свободолюбиви хора, жертвоготовни и благородни.
Моментът, в който мечти и действителност се сливат, е битката при Гредетин. Боят с поробителите превръща идеалите на хъшовете в действителност, а тази нова действителност преобразява доскорошните "кокошари" в герои.
Сюжетен център повестта няма. Ярки моменти в повествованието са речта на Странджата (трета глава), смъртта на Странджата (пета глава), преминаването на Дунава от Македонски (десета глава), битката при Гредетин ( шестнадесета глава ). Нито един от тези моменти обаче не изпълнява ролята на кулминация по отношение на цялата повест. Композицията на повестта представлява мозайка от отделни епизоди, наслагани един до друг, които, макар и с прекъсвания, следват хронологичната последователност на събитията.
Времето, в което стават разказаните случки (1870 - 1876 г.) , Вазов нарича "епоха на великите героизми", а времето, в което се пише повестта (1883 г.) - "епоха на дребните характери" . От позицията на свидетел на две епохи Вазов прави историческа съпоставка и отправя упрек към своето "днес". Само един от героите в повестта доживява Освобождението. Това е Македонски. Някогашният герой от Гредетинската битка има жестока участ в свободна България. Подложен е на смазващо унижение - положение, по-тежко от смъртта. Неблагодарно и равнодушно е следосвобожденското общество към съдбата на онези, които са жертвали живота за свободата. Това общество е напълно отчуждено от изпълнения с идеалистични пориви свят на възрожденците.
Повестта не само дава урок по родолюбие, но и провокира чувството на дълг към мъчениците за народна свобода, както и подтиква човека на XXI век да се замисли за своите корени, за миналото, за онези, които са устоявали българщината през вековете .... и да сравнява.

Публикувано на: 10 Ноември, 2008   
Моля оценете това резюме : 1 2 3 4 5
Превод Изпращане Link Печат

New on Shvoong!

Top Websites Reviews

X

.