"Дамско щастие"

“Дамско щастие” е роман на Емил Зола, публикуван през 1883 и е осмият том от серията “Ругон-Макарови”. Чрез сантиментална история с необичайно щастлив край, романът повежда читателя в света на големите магазини, които са едно от нововъведенията на Втората империя. Прототип на героя Октав Муре е Огюст Ерид, един от създателите на Големите магазини на Лувъра.
Постъпването в големия магазин
Дьониз Бодю, млада двадесетгодишна нормандка, пристига в Париж с братята си Жан и Пепе, на 16и на 5 години. Баща им наскоро е починал от болест, от която е умряла майка им една година преди това. Чичо им Бодю й писал, че може да я вземе на работа в парижкия си магазин. Но работите му потръгнали зле и той не можал да я наеме на работа. “Дамско щастие” се ръководи от Октав Муре, син на Франсоа Муре и Март Ругон. Големият магазин върви отлично и разорява магазинчетата наоколо. Семейство Бодю държат магазина “Вией Елбьоф”, който е срещу “Щастието” и са отчаяни от непрекъснатото му разрастване, ръководено от Муре. Знаят магазина, основан от братята Делюз, от времето, когато е бил със незначителен. Муре е станал негов собственик, като се е оженил за г-жа вдовицата Едуен, която почива скоро след това. Семейство Бодю особено страдат от това, че държат на старите традиции в търговията и искат магазинът им да остане непроменен. По-късно някои членове от семейството ще се предадат отчаяни, виждайки че големият магазин постепенно ги води към фалит. Като не си намира работа в малките магазинчета, Дьониз решава да отиде в “Дамско щастие”. Благодарение на Муре е наета на щанда за конфекция, въпреки селските й маниери. Трябва да понася подигравките на продавачките, които са надсмиват на обувките и коса й и не й позволяват никаква голяма продажба. Уморена да подрежда разхвърляните манта, тя се тревожи как ще плати на бавачката на Пепе. Жан не разбира отчаянието й и, за да се измъкне от любовните си авантюри, й иска големи суми, които тя печели с толкова труд. Манипулира я като твърди, че е забъркан в странни и опасни интриги. Затова нощем е принудена да шие вратовръзки, които от съжаление й поръчва главният продавач на щанда за коприна Робино,. Започва и възпитанието на чувствата: с приятелката й Полин от щанда за бельо започват да проявяват интерес към любовните истории на щанда. Приятелката й я съветва да си намери любовник, да я издържа. Но Дьониз не иска и да чуе, предпочита да продължава шиенето на вратовръзки., Трогната е от престорената галантност на Ютен, който зад гърба й й се подиграва, му е “хвърлила око”. Постепенно между нея и Муре се заражда съучастничество, като никой от двамата не осъзнава, че е истинска любов. Всъщност никой от тях не познава любовта, нито наивната Дьониз, нито твърде опитният Муре, свикнал с краткотрайни връзки. Тя често разговаря с Полин и с Робино. Инспектор Жув е забелязал това, но не съобщава в дирекцията. Дирекцията е много стриктна и Дьониз се страхува, че през юни, мъртвият сезон, ще има уволнения. Бурдонкл, тираничният заместник на Муре, уволнява за най-дребното нещо, а освен това не цени особено Дьониз и тя мисли, че ако някой изхвърчи от щанда, това ще е тя. А Бурдонкл просто изпълнява заповедите на Муре, който иска да запази бащинския имиджа, но и да уволнява, за да икономисва. Един юлски ден Жуве, който не е казал нищо на Бурдонкл, очаква “благодарността” на Дьониз Тя категорично отказва и Жув иска да си отмъсти. По-късно, по време на обяда тя се среща с Жан, който й иска пари. Носят се слухове, че Жан й е любовник, а Пепе е негово дете /никой не знае, че те са брат и сестра/. Жуве ги изненадва и този път докладва на Бурдонкл. Дьониз е уволнена. Тогава другите забелязват нежността на Муре към Дьониз. Жув предпочита да се обърне към Бурдонкл вместо към Муре. Бурдонкл го приема в кабинета си незабавно и предпочита веднага да я уволни, без да се консултира с Муре, защото се страхува, че той ще прояви “слабост”. Муре става жертва на собствената си система за уволнения. Като научава за уволнението на Дьониз той се разгневява на Бурдонкл, защото в това вижда опит да се пренебрегне властта му, макар че по традиция нещата са ставали именно така. Разпитва и дори казва да бъде възстановена на работа, което е доста странно за Бурдонкл. Когато я уволняват, Дьониз изпитва необходимост да обясни на Муре и поне да му каже, че е бил брат й, дори и да не я върнат на работа. Но не се решава.

Времето в малките магазинчета
След това Дьониз наема стая у Бурас, майстор на чадъри. Той я назначава от съжаление. После е продавачка при Робино, наел малък квартален магазин. С тъкача Гожан, той решава да се опълчи срещу Муре и изтъкават черен копринен шантунг . Муре намалява цената в магазина си и за ужас на своите служители я продава на загуба. Накрая Муре печели, а Робино е разорен. Една година след уволнението си Дьониз разхожда Пепе в градината Тюйлери. Там тя среща Муре, който отива у поредната си любовница. Той предпочита да позабави визитата и да се разходи с Дьониз. Предлага й да се върне и разговаря с нея за големите магазини. Именно тогава разбира, че тя “стопля сърцето му". Готов е да направи всичко, за да остане още с нея.
Триумфалното завръщане
Наскоро след това Дьониз се връща като продавачка в “Щастието” за голяма радост на Муре.