В Горделивия

В Горделивия
Децата се озоваха в една много красива градина. Тук   нямаше сезони. Едновременно печеше слънце и валеше дъжд. Дъгата беше високо над града, със своя шарен мост.
Зеленината, изумруденозелена, щипеше очите. Белите пъпчици на момината сълза
трептяха от роса. Лалетата , натруфени с белота и руменина, повдигаха своите рокли.
Пъпешът – оранжев като минзухар, опъваше коремчето си изкусително .Дори маргаритките в своята простота бяха невероятно хубави. Мирисът на сливи, които
се ронеха – обли и пълни с нектар се разнасяше наоколо.
В тази идилична обстановка на много Божии творения от растителния свят, се чуваше крякане като от стадо гъски. Децата, скрити зад белите акациеви храсти наблюдаваха
крякането  на странните обитатели на тази страна. Те бяха пауни. Всички облечени в кадифени роби, които ги покриваха. На розовите си, дори червеникави крака на неравномерни обръчи имаха жълти панделки. Те водеха разговор помежду си:
-         Какви зеленикави копринени панталони имам – заяви един дебел паун.
-         Моите фини дантели са толкова оригинални – рече една плешива паунка, която носеше перука на крушовидната си глава.
-         Аз имам още от преди една бяла чантичка, с бял пух и сребърни дръжки, много си я харесвам и в нея си нося учебниците от университета, където завършвам трето висше – додаде една друга паунка.
-         Аз пък ходя само с нови неща, които са на мода. Тези розови пера сега се съчетават с жълти копринени жилетки.
-         Теменуженият костюм на сини орхидеи сега е модерен в цяла Америка. Всички  паунки от висшето общество ходят  облечени така.
-         Така ходят само второкласните актриси, в Париж носи бял брокат със сини панделки – възрази една паунка.
-         Аз подражавам само на класиката в жанра – най-паунския от всички моделиери, на достойния маестро Паунчи.
След като не стигнаха до разбирателство относно външния си вид, дамите замахаха  ветрила и  напудриха носа си. Тогава  един стар паун каза:
-Толкова съм поласкан господа – каза един стар паун, че имам честта да ви имам
в компанията си. Вие всички сте бисерът на  бисерът на паунския двор. И макар да не беше горещо отпиха специален коктейл,  който беше направила една домакиня паунка . После дълго стояха в градината под перлено- белите пейки и водеха изящни разговори.
После на пияното в градината седна едра, бяла чапла. Клавишите се движеха под белите и пръсти. Тя  имаше цилиндър с червена розичка на него. Когато свиреха Паупен, всички пауни гордо изпъчваха шии. Те потропваха с лачените си обувки.
Децата се опитаха да се сприятелят с пауните, но без успех. Те се държаха на високо и настрани от тях.