.
Иван Вазов (1850-1921)
- Роден на 27 юни 1850г. в Сопот, син на Минчо
Айваза (търговец) и Съба Вазова;
- Учи в местното класно училище; 1865г. – учи гръцки в Калофер при Ботьо Петков; 1866г. – записва се в Пловдивската гимназия; 1868г. – първи стихотворни опити;
- 1870г. – заминава за Румъния при чичо си Кирко, но не е доволен от работата на търговец; скоро заживява с хъшовете; връща се в България и работи като учител, преводач и служител;
- 1875г. – връща се в Сопот, където става член на местния комитет; под въздействието на Ботев и Стамболов започва да пише по нов начин;
- След преждевременното избухване на Априлското въстание емигрира в Румъния;
- 1876г. в Румъния излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“ /псевдоним Пейчин/;
- 1877г. – „Тъгите на България“;
- 1878г. – „Избавление“;
- След Освобождението се връща в България; 1879г. – заминава за Берковица като съдия;
- 1880г. – заживява в Пловдив; около него и Константин Величков се образува литературен кръг; Следват някои от най-значимите му произведения – „Епопея на забравените“, „Чичовци“, „Немили-недраги“, „Не се гаси туй що не се гасне“ и др.; издава съвместно с К. Величков „ Българска христоматия“;
- След Съединението заминава за фронта на Сръбско-българската война /„Сливница“/;
- Премества се да живее в София;
- Поради русофилството си /режима на Стамболов/ се налага да емигрира в Русия – там написва романа „Под игото“;
- След завръщането си в България издава списание „Наука“;
- За кратко е министър на образованието, а след това заживява като професионален писател – първият в българската литературна история;
- 1895г. – устройват му юбилей /25г. литературна дейност/, обявен за „народен поет“;
- Пред следващите две десетилетия живее с изпитанията на държавата, като води сложни битки с естетическите си опоненти;
- 1920г. – отбелязан и вторият му всенароден юбилей;
- 1921г. – умира в София.
Публикувано на:
Април 02, 2009