ТЕОДОСИЙ СПАСОВ
Summary rating: 4 stars
13 Преглед
Посещения:
375
думи:
600
Публикувано на: Юли 17, 2007
"ДУХЪТ БРОДИ И СТРАДА ОТ ТОВА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИБЕРЕ В СВОЕТО ЛЮБИМО ТЯЛО, НАРЕЧЕНО ДЪРЖАВА" Теодосий Спасов.
Гениалният български музикант е роден на 4 март 1961 г. Започва да свири на кавал в Котелското музикално училище. Завършва музикалната академия в Пловдив, където сформира своята първа група"Джаз линия". Работи с легендите на българския джаз Милчо Левиев и Йълдъз Ибрахимова.Неговият уникален стил се дължи на невероятния му талант да съчетава традиционния фолклор с джаза. През 1994 г.заедно със Софийския женски радиохор получава наградата"Грами" за Мистерията на българските гласове. През 1995 авторитетното американско списание"Нюзуик"го обявява за "един от най-талантливите източноевропейски музиканти", като отбелязва, че "той не само е преживял комунистическата културна пустош, но е създал нов музикален жанр". Теодосий Спасов е носител и на Награда на международната академия за изкуства - златен медал, диплом и парична награда за цялостно творчество и за принос в българското изкуство (1998); Обявен е за МУЗИКАНТ НА ГОДИНАТА в класацията, организирана от БНР и Предаването"Алегро Вивачи" през 1997, 1998 и 2002 г. Носител е и на наградата "АПОЛОН ТОКСОФОРОС" на "АПОЛОНИЯ 2001". Той е почетен гражданин на Детройт.
Трябва да признаем, че кавалът ставна популярен извън България именно след изнесените от Теодосий Спасов концерти на световните сцени. Музикантът казва "Звукът на кавала е толкова древен, че е проникнал в човешките гени." Той наистина го превръща в инструмент, способен да изразява огромен диапазон от чувства, настроения и образи и го пренася в класическата музика и джаза. Любопитно е виждането на музикалния гений за тишината например. Според него тя, тишината е "прелюдия към музиката, в нея се раждат най-великите прозрения и тя предхожда откритията в музиката.” И продължава
” Мълчанието е по-скоро тактически ход. Чрез мълчание може да се лъже, да се крие, чрез него може да се прави добро впечатление. Може да се посветиш чрез мълчание на нещо. Всеки звук е предхождан от мълчание. За да усетиш звука, трябва да чуеш паузата.”
Скромен и може би и заради това така обичан и боготворен, в едно свое интервю големият музикант споделя, че ширещия се стремеж към охолство и забогатяване е признак на дълбоки комплекси от сиромашия и нищета, задържали се векове наред върху плещите и мислите на българина. „Притеснява ме слепотата на моя народ-споделя световноизвестният музикант. Как той продължава да хрантути гладни и жадни за власт.” И с мъка продължава:”Българинът може би е садист или мазохист. Иначе как можеш спокойно да гледаш как децата ти напускат държавата, за която си дал целия си живот, и да се радваш. Той вярва в много по-плоски неща от голямата вяра в Бог. Може фанатично да вярва в някакви съвременни религии и е готов да даде живота си за тях. А когато става дума за Бог, в доста случаи е двуличник. Само заради опрощението става хрисим за няколко часа.” Наистина звучи тъжно...
Запитан коя е мисълта, която си повтаря най-често, Теодосий Спасов признава: „Те са две. Господи, помогни ми...” и „Господи, благодаря ти.”