Да превеждаш текст без да пишеш е трудно постижима цел, която да накара преводача да усети безграничните трудности, уверявам
ви, веднага щом разбере, че "всеки
превод е измяна" и потвърди тъжно, че "грозна но вярна е по-добре от предателски красива". Оттук, това отношение предполага определена теория на текста, и освен това, определена концепция на писане и език. Той също така се базира на филосифията на идентичността и на различието и на определена теория на модел и версия. Ние нито можем да си позволим нито можем то да направим сравнение между тези становища и теории и техните антитези. Ние ще се задоволим само с няколко въпроса.
Тези становища имат за цел да скъсят дистанцията между езика да преодолеят различията между тях за доброто на идентичността и обединението. Но има ли някакво единстжено дори в самия език ? Какво ще кажете за факта, че всяка лингвистична система съдържа в себе си разнообразие? Няма ли много езици в един език ? Какво ще кажете за днешните десетки хиляди текстове, който са написани на различни езици?
Всеки текст съдържа, разграничен или неразграничен, други текстове както и цитати от други езици. Може да използва думи, който са чужди за езика на който е бил писал текста. По този начин, всеки текст е превод, дори когато остана непреведен. Превода не е вторична задача, която идва на второ място след писането на оригиналния текст. За това преводача е автор и автора е преводач. Преводача не е гост, който да се държи отвън, за който не трябва да е лесно да отвори книга, чиите букви на името му са написани бледо на корицата, и чиито
права са рядко обсъждани, обратно с тези на автора.