"При затворени врати" е театрално произведение в едно действие, написано от
Жан-Пол
Сартр.
След смъртта си, трима герои (Инес, Гарсен и Естел), които не се познават, се озовават в едно и също помещение, т.е. "при
затворени врати". По време на разговорите им, научаваме, че Инес, която е лесбийка, е била убита от любовницата си, че Гарсен е умрял в страх и че Естел е удавила собственото си дете. В
Ада те са обречени занапред да прекарат вечността заедно без никакво лично пространство. Всеки започва да се опитва да сключи съюз с някой от другите. Но всичките комбинации са неуспешни и всеки се превръща, чрез своето собствено отношение, палач на другите. Ето защо, произведението завършва с думите:
"Адът, това са другите." Тази пиеса превръща
Жан-Пол Сартр в един от най-важните представители на философията на свободата. В
"При затворени врати" той поставя проблема за отношенията между хората и разкрива невъзможността на всеки да не може да върви рамо до рамо с другия. Всъщност, ако
"другите" ограничават нашата свобода, ние не можем съвсем да се отървем от тях: именно представата, която другите изграждат за нас самите, е тази, заради която имаме съзнанието, че съществуваме.