Откакто се помни
Джени Кокъл винаги е знаела, че е живяла и преди. В съзнанието й са се загнездили спомени за живота
на Мери - млада ирландка, която умира 20 години преди раждането на Джени. Джени е спохождана от натрапчив сън - спомен за гастещата в болница Мери - самотна и ужасно притеснена за децата, които оставя след себе си. Когато собствените й деца се раждат, Джени най-сетне намира смелост да издири изгубеното си семейство или поне да узнае съдбата му. Удивителният разказ на Джени е живо
доказателство за това, което винаги е знаела: че е живяла преди.
Джени наближава петдесетте и е омъжена с две деца. Тя жиее и работи в Нортхемптъншър.