Killing lonelynes3

ГЛАВА I

Всичко бе потънало в тъма , из заспалите улици на Лондон .

Само вятърът издаваша безпокойството настъпило в една самотна душа, която бягаше из мръсните , кални улици.

Тишината на града , бе нейн враг сега , той издаваше нейната посока на спасение .

Тя , бягаше безцелно , нямаше посока , нямаше цел , сега единствената и надежда за спасение от преследжащия й палач , бе мрака на нощта.

Ако и за миг предполагаше , че ще бъде толкова трудно да оцелее в този град , нямаше да напусне своето обежище.

Изнурена от дългият бяг , душата намери скрито кътче до старият кей, сгушена до стената , тя очакваше последните трепeти на краят на своят кратък житейски път.Облегната на студената стена , безжизнена , само сърцето й издаваше нарастващия страх в нейното същество , дали ще я открие , дали това да не й е последното поемане на дъх.

Ах , колко мисли препускаха сега в нейното съзнание.

Защо , защо , я преследваше този човек , какво му бе сторила , та , така жестоко й се бе нахвърлил?

Когато , успя да му се изплъзне , той , така жестоко изрева , сякаш , тя бе единствената му искрица в тази мрачна нощ.

Сега , той я преследваше , за да си отмъсти , за изпуснатият шанс , за убийство.

Вятърът усетил , че тази нощ ще бъде нощта на пролята кръв , се усили по – яростно , за да пресъздаде ужесточена атмоосфера на злокоба.

Тази нощ , всички сили на света бяха срещу самотната жертва в мрака.

Леки стъпки разцепиха тишината.

Плътно сгушена в тайното си убежище бедната душа , потръпваше при всяки шум.

Сърцето й бе единственият издайник в момента, то биеше силно и шумно.

Напираше за още неизживяният си живот, бе толкова младо, толкова жадно за приключения.

Лек шум зад гърба й , извади от унеса горкото същество , последва тъп удар , и всичко приключи за миг .

Само паденето на тялото бе единственият звук , който удостой нощта. Плясъкът в студените води на Темза, бе и краят на страданието на жертвата .

Всичко свърши само за секунди.

Няма ги вече чувствата , няма ги трепетите на живот , който се излъчваха от вече лекият товар на палача.

-3-

ѝ.Остана единствено злогобната сянка , която се отделечаваше бешумно от местопрестъплението.

Единствено луната бе свидетел на всичко това .

Пoд нейният ореол , бе издъхнал един млад живот , за да утоли жаждата на едно извратено съзнание, което обикаля , всяка вечер .

Жаждата му за кръв е неотолима , то преследва и убива , за да нахрани свойте сетива.

Нощта е неговата спътница в неговите деяния , тя го посрещта всеки път , щом падне мрака. Сега , го изпраща с лека усмивка , за добре свършената работа.

Публикувано на: Юли 14, 2008